Съжалявам, Ивар. Мирум ще бъде следващият убит, след него ти. Възрастният лудак няма да се даде без бой, може би дори ще повали един от лиринксите, ако извади късмет, но следващият ще повали него. Целият му живот е отвеждал към този миг. И тогава ще дойде твоят ред, Ивар. Ти ще рухнеш след първия удар. Кой ще оплаче незначителния ти живот и жестоката ти смърт? Няма да сме ние, защото ние ще те последваме. И всичко ще е било напразно.
— Къде точно отиваме? — задъхано попита Иризис. При всяко разклонение Фин-Мах бе извиквала на Флангърс посоката. Тези напътвания изчерпваха всичките ѝ приказки.
— Оставила съм маяк във въздухоплава. Старая се да проследя пътя до него.
Иризис никога не бе чувала за подобни устройства. Дали определянето на вярната посока щеше да е от полза в този лабиринт?
— Фин-Мах! — просъска тя. — Защо не ги взривите с някой от онези кристали?
Другата жена я погледна измъчено.
— Не мога.
— Свършили са ви кристалите?
Последва дълга пауза.
— Имам един — тихо каза Фин-Мах. — Пазя го за краен случай.
— И тази ситуация не е? — процеди Иризис. — Могла си да спасиш онези войници, а си решила да не го правиш? Безсърдечна кучка!
Лявата половина на лицето на Фин-Мах потрепна.
— Следвам дадените ми нареждания, майсторе. Ако го използвам сега, няма да разполагам с него по-късно. А, повярвай ми, той ще ни е нужен.
— Значи войниците са заменими?
— Не ми харесва, но е така.
— Ами аз? И аз ли съм тук по същата причина?
— Сама знаеш, че не е така. Но след като питаш: да, бих пожертвала и теб, ако се наложи. Нашите животи не струват нищо пред човечеството.
Девет
Бяха тичали до изнемога, когато Иризис осъзна, че зад нея търчи единствено Мирум. Дори и не бе усетила кога Ивар е изостанал и е бил убит. Тя обърса насълзеното си око. Той бе още момче, изпълнявало дълга си.
Мирум бе почервенял и пъхтеше под тежестта на раницата си.
— Не разбирам защо още се мъчиш с този товар — каза Иризис.
— Ще се справя — промълви той. — Нужен ми е. Освен това ми се струва, че се измъкнахме.
Иризис се съмняваше.
— Трябва да сме прекосили поне левга, Фин-Мах. Сигурна ли сте, че това е правилният път?
Другата жена отбягваше погледа ѝ, загледана в трите прохода пред тях.
— По права линия — продължи Иризис — вече би трябвало да сме прекосили целия Снизорт.
Фин-Мах се консултира с малкия предмет в ръката си.
— Ще поемем надясно.
— Вие изобщо не ни водите към изхода! — яростно каза Иризис. — Отвеждате ни навътре.
Перквизиторът се отправи към десния тунел.
— Налага се да заобиколим — неубедително каза Фин-Мах. — В тунелите, заобикалящи Голямата сълзевина, има пожар.
Иризис я последва, без да спира да поглежда назад. Тя точно бе подминала някаква ниша в стената, когато от въпросния отвор нещо изникна зад тях. Със сепнат вик високата жена отскочи и изтегли меча си — изникналото създание приличаше на дребен безкрил лиринкс.
— Насам — заяви съществото, използвайки гласа на Ейрин Мас.
Дегизировката бе брилянтна. От разстояние дори и лиринкс би се заблудил. Мас бе същински гений. Как съумяваше да твори подобни чудеса единствено с помощта на малката си раница?
— Открих го — продължи той, обръщайки се към Фин-Мах. — Тунелът бе рухнал и очевидно те са смятали, че е било прекалено дълбоко заровено.
Осведомителят все още изглеждаше объркан.
— За какво става въпрос? — попита Иризис. Какво ставаше?
Мас не отговори, а ги поведе край едно разклонение и надолу по тунел, обсипан с отломки.
— Внимавайте, тук подът е хлътнал.
Един участък от тунела бе потънал, подобно на резен от кухо руло. Иризис се спусна на първото стъпало, преодоля и второто, но третият къс бе потънал много дълбоко. Единствено отвор с размерите на голямо буре пиво го свързваше с пространството отвъд. По стените на дупката личаха следи от нокти, несъмнено от опитвали се да преминат лиринкси.
Иризис се поколеба. Не само можеше да заседне…
— Ако скалата се раздвижи отново, докато прекосяваме, ще ни среже като червеи.
— Вече преминах — увери я Мас. — Не е по-опасно от всяко друго място в Снизорт.
— Колко успокояващо!
Флангърс се промуши първи, сумтейки от усилие. Краката му се размахваха във въздуха. Внезапно той извика и изчезна отвъд. Фин-Мах отскочи, стиснала нож. Иризис изтегли меча си, макар че в толкова тясно пространство той нямаше да ѝ е от полза.