— Ще поемем надясно — каза Фин-Мах. Понесла финадра, сега тя вървеше най-отпред.
— Добро изпълнение — обърна се Иризис към Мирум.
— Чист късмет — отвърна той. — Вече се виждах мъртъв.
— Нищо чудно това действително да се сбъдне. Изходът е още далече.
— Нищо чудно това да се отнася и за двама ни.
Тунелът се отправяше стръмно надолу. Беше тъмно, но пътят им бе осветен от червеникаво сияние, струящо от юмрука на Фин-Мах. Изглежда тя си служеше с енергията на другия кристал.
Трудно им беше да тичат по нанадолнището. По средата на пътя подът под краката им премина от камък в застинал асфалт. Крачките станаха опасно лепкави, всяка стъпка заплашваше да ги прекатури. Мирум изглеждаше изтощен, Фин-Мах се олюляваше под тежестта на торбата, а Флангърс потръпваше при всяко движение. Раните му бяха започнали да кървят. Мас отново бе изчезнал.
— Не трябва ли да изчакаме осведомителя? — попита Иризис.
— Той умее сам да се грижи за себе си — отвърна Фин-Мах и премести торбата върху другото си рамо.
— Да помогна? — предложи другата жена.
Перквизиторът поклати глава.
Все още се отправяха надолу. Във въздуха около тях започваше да се стеле дим.
— Много ли остава? — рече Иризис. Притесняваше се, че Флангърс няма да издържи. В такъв случай Фин-Мах без колебание би го изоставила.
Перквизиторът не отговори, което си беше притесняващо. След пореден завой наляво подът, стените и таванът внезапно изчезваха. Иризис отскочи в последния момент. Флангърс рухна отгоре ѝ. Фин-Мах издигна ръка, за да изведе детайлите от мрака.
Широка пукнатина разсичаше пътя им. Твърдият асфалт, който тук не беше особено твърд, бе неотдавна разкъсан от наплива на някаква сила. Тунелът продължаваше отвъд осем дължини. Отвъд грубостта на разкъса смолистите стени на ямата бяха гладки. Дъното се губеше в мрака, но и при повече светлина надали би било видимо — пропастта изглеждаше дълбока. Черната безкрайност се простираше не само надолу, а и встрани.
Над пропастта се издигаше набързо струпан смолен мост, чиято обърната арка бе дебела цяла дължина, но не бе по-широка от хълбоците на Иризис. Върху моста личаха лиринкски следи.
— Какво е станало тук? — промърмори Флангърс и предпазливо протегна ръка към раните си. Пръстите му изникнаха окървавени.
— Експлозията на възловата точка трябва да е разкъсала земята — каза Фин-Мах.
— Или Голямата сълзевина се е разместила надолу — промърмори Иризис — и е пропукала кората си. Във всеки случай този мост е тук отскоро.
— И всеки момент може да се натъкнем на още лиринкси. — Фин-Мах се приближи до ръба, издигнала кристала си.
Едновременно с думите ѝ от другата страна на моста изникна сянка. Огромен лиринкс разпери крилете си и се усмихна широко.
Зад тях Мирум изтегли меча си. Иризис веднага се обърна назад. Друг лиринкс се приближаваше в гръб. Зад него изникна трети. Бяха пленени.
— Аз ще тръгна първи — каза Флангърс и извади оръжие. — В крайна сметка затова съм тук.
— Спри. — Фин-Мах бе пъхнала ръка в джоба си. Тя косо погледна към Иризис, за да поиска доверие, а после продължи: — Когато ви дам знак, затворете очи.
Перквизиторът леко пристъпи напред върху моста. С положението си той напомняше въжен.
Едрият лиринкс все така стоеше на ръба. Очите му проблясваха под светлината на перквизиторския кристал. В лявата си ръка той държеше нещо, което Иризис не можеше да различи. Но бе в състояние да усети силата на създанието. Насреща си нямаше обикновен лиринкс. Много от тези същества умееха да се възползват от Тайното изкуство, но почти всички тези мистици използваха таланта си за летене. С този лиринкс не беше така. Излъчващото се от него могъщество не отстъпваше на значимите човешки и аахимски магьосници. А предметът, който стискаше в ръката си, изглеждаше мощен.
— Ще ми е нужна малко помощ, майсторе — напевно отбеляза Мирум.
Иризис рязко се извъртя. Двамата лиринкси продължаваха да напредват по тунела. Тя изтегли меча си и застана до войника. С периферното си зрение виждаше застаналата върху моста Фин-Мах, стигаща едва до кръста на лиринкския гадател.
Създанието нададе дълбок рев, който отекна странно сред стените. Лявата му ръка се издигна нагоре, извила длан. Иризис почувства горещо сияние върху бузата си. Подът под краката ѝ започна да се смекчава. Тя инстинктивно повдигна крак, а когато го отпусна, повърхността вече се беше втвърдила. Потънал дълбоко, другият ѝ крак не помръдна. Бе попаднала в капан.