Робърт седна до бара и си поръча двойно дванайсетгодишно „Глендронах“ с две кубчета лед. Малцовото уиски беше най-голямата му страст и макар че беше прекалявал няколко пъти, умееше да оценява аромата и качеството му, вместо само да се напие.
Хънтър отпи малка глътка и остави приятният вкус на лешник и дъб да проникне в устата му. В бара имаше много клиенти и след онова, което беше видял през деня, се зарадва, че е сред хора, които се смеят и забавляват.
Около масата най-близо до него седяха четири жени и обсъждаха най-тъпите реплики за сваляне, които им бяха отправяли.
— Една вечер бях в бар в Санта Моника — каза блондинка с къса коса — и до мен се приближи плешив мъж и рече: „Бейби, не съм Фред Флинтстоун, но мога да ти предложа Бедрок“ — произнесе тя с плътен глас.
Последваха две секунди стъписано мълчание и после жените избухнаха в силен смях.
— Супер тъпо — възкликна най-младата. — Но аз ще ви кажа нещо още по-тъпо. Миналата седмица бях на Сънсет Булевард и един тип дойде при мен посред бял ден и изтърси: „Сладурче, сигурно името ти е Жилет, защото ти си най-доброто за един мъж.“
Жените отново се засмяха.
— Да, това определено заслужава златния медал — каза дългокоса брюнетка. — Не бях чувала такава тъпотия.
Робърт се подсмихна: беше съгласен с нея. Усмихна се за пръв път през деня.
— Още едно? — попита Емилио, младият барман от Пуерто Рико, и кимна към празната чаша на Хънтър.
Робърт насочи вниманието си към него и после към чашата. Чувстваше се уморен, но знаеше, че ако се прибере вкъщи, няма да заспи. И без това спеше малко. Безсънието му се грижеше за това.
— Разбира се, защо не.
Емилио му наля още едно двойно уиски и пусна кубче лед в чашата. Хънтър го наблюдаваше как се напука, когато падна в светлокафявата течност. Мъжът в износен сив костюм, който седеше в края на бара, се закашля гърлено като стар пушач и мислите на Робърт се върнаха към Дерек Никълсън. Защо беше убит човек, болен от рак на белите дробове? Някой, вече осъден на мъчителна смърт? Оставаха му още един-два месеца най-много и ракът и без това щеше да го довърши. Убиецът обаче не искаше да става така, а той да нанесе фаталния удар. Да гледа жертвата в очите, докато Никълсън умира. Да си играе на Господ.
Хънтър отпи от уискито и затвори очи. Имаше лошо предчувствие за случая.
9.
В град като Лос Анджелис престъпленията, извършени с насилие, са често срещано явление. За никого не е изненада, че патоанатомите и лекарите в спешните отделения в града са заети през цялата година. Работата се трупа като сняг и всяка процедура трябва да следва график дори ако искането е спешно. Мина един ден, преди доктор Каролин Хоув да започне аутопсията на трупа на Дерек Никълсън.
Хънтър беше успял да спи само четири часа. Сутринта в очите му сякаш имаше пясък и болката, която се прокрадваше в основата на черепа му, беше типична за недоспиване. От опит знаеше, че не може да направи нищо, за да се отърве от нея. Болката беше част от живота му повече от двайсет години.
Готвеше се да отиде на работа, когато му се обади доктор Хоув и каза, че най-после е приключила с аутопсията на Дерек Никълсън.
Хънтър тръгна в седем и половина сутринта и измина единайсетте километра между апартамента си и Института по съдебна медицина на Норт Мишън Роуд точно за седемнайсет минути. Гарсия беше пристигнал малко преди него и го чакаше на паркинга. Беше гладко избръснат и косата му още беше влажна, но торбичките под очите му контрастираха на свежия му сутрешен вид.
— Трябва да ти кажа, че не очаквам с нетърпение резултатите — рече Карлос, когато Хънтър слезе от колата си.
Робърт го погледна с любопитство.
— Някога очаквал ли си нещо с нетърпение, когато влизаш в тази сграда?
Гарсия се втренчи в старата болница, превърната в морга. Сградата беше внушителна в архитектурно отношение, фасадата представляваше стилна комбинация от червени тухли и светлосиви трегери. Великолепното стълбище, водещо към главния вход, добавяше още елегантност към постройката, която лесно можеше да бъде сбъркана с традиционен европейски университет. Красива черупка на убежище, което крие толкова много смърт.
— Ясно, разбрах — призна Карлос.
Доктор Хоув посрещна двамата детективи на служебния вход в дясната страна на сградата. Меката й като коприна черна коса беше прибрана в класически кок на тила. Нямаше грим и очите й бяха зачервени, което предполагаше, че и тя не е спала много през нощта.