Робърт преплете пръсти и сложи ръце на масата. Знаеше, че е най-добре да остави жената да говори, без да й задава въпроси.
— Преди два дни се качих на метрото, както правя всяка сутрин — започна Джуд. — Избягвам да чета вестници, особено „Ел Ей Таймс“. Пишат прекалено много глупости. А аз всеки ден се разправям с такива неща. Както и да е, жената, която седеше пред мен, носеше сутрешния вестник и докато го разгръщаше, видях заглавието на първата страница. — Джуд сви устни и поклати глава. — Отначало не си помислих нищо. В Лос Анджелис вилнее поредният убиец. Нищо ново. След това обаче едната снимка ме накара да погледна пак.
Сервитьорката донесе двете кафета.
— Коя снимка? — попита Карлос, след като сервитьорката се отдалечи.
— На едната жертва. — Джуд се наведе напред и сложи лакти на масата. — На мъжа на име Андрю Насхорн.
Гарсия кимна спокойно.
— Какво ви накара да погледнете пак снимката?
— Всъщност беше името под нея. Познах името. — Тя видя съмнението, изписано на лицето на Карлос, и обясни: — В училище много си падах по едно момче, Андреас Кьолер. Семейството му беше емигрирало от Германия.
— На устните й се появи меланхолична усмивка. Зъбите й бяха пожълтели и развалени. — Реших, че може да увелича шансовете си да бъда с него, ако науча малко немски. Взех няколко касети от училищната библиотека. Слушах ги един месец. Не научих много. Немският е труден език. Но едно от нещата, които научих, бяха имената на животните. И още ги помня.
Озадачеността на Карлос се засили, но той се опита да не я показва.
— Насхорн означава носорог на немски.
— Така ли? — Гарсия погледна партньора си.
— И аз не го знаех.
— Така е — потвърди Джуд. — И това ме накара да се вгледам в снимката. Той очевидно беше остарял. Косата му се беше прошарила, но бих познала лицето му навсякъде. Беше съшият човек. И тогава обърнах малко повече внимание на снимките на другите жертви, и си спомних всичко. Всичките бяха много по-възрастни, но колкото повече ги гледах, толкова по-малко съмнения изпитвах. Познавах ги всичките.
Хънтър все още не беше докоснал кафето си. Наблюдаваше движенията на лицето и тялото на Джуд. Не забеляза нервни тикове, нито бързо стрелкане на очите или суетене. Ако лъжеше, тя го правеше много добре.
— Всъщност не ги познавах — поправи се Джуд. — Те ме пребиха.
103.
Думите се стовариха върху детективите като камъни и изкараха въздуха от дробовете им.
Карл ос се отърси от изненадата си.
— Пребили са ви?
Джуд за пръв път отмести поглед от тях и наведе глава към чашата с неизпитото си кафе.
— Не се гордея, но и не се срамувам от живота си. Всички сме правили неща, за които съжаляваме. — Тя замълча, за да събере мислите си. Робърт и Гарсия проявиха уважение към личните й признания. — Когато бях много по-млада, работех на улицата, на булевард „Холивуд“, в долния край на Сънсет Стрип.
Навремето източният край на булевард „Холивуд“ беше най-известният район с червени фенери в Лос Анджелис.
— Бях нова в района. Обичайното ми място беше близо до плажа Венис, но тогава Сънсет Стрип беше много по-популярно място. Ако издържиш на бройката, може да изкараш сериозна сума. — В думите й не прозвуча срам. Джуд не можеше да промени миналото си и го приемаше с огромно достойнство. — Както и да е, една вечер при мен дойде този мъж. Беше много късно, мисля, че минаваше полунощ. Той беше хубавец и забавен. Заведе ме на едно място край парка „Грифит“, но не ми каза, че в колата ни чакат още трима мъже.
Погледът й мина покрай двамата детективи и се зарея, сякаш Джуд се опитваше да види какво предстои.
— Веднага им казах, че не правя групов секс дори за пари. — Тя спря да говори и протегна ръка към изстиналото си кафе.
— Но те не са ви обърнали внимание — каза Хънтър.
— Не — отвърна Джуд, след като отпи глътка. — Всичките се бяха надрусали и пиеха много. Проблемът не беше да правя секс с четирима пияни мъже едновременно, а че те харесваха грубостите. — Тя замълча и обмисли думите си. — Двамата повече от другите двама. Когато свършиха, бях толкова изранена, че не ходих на работа цяла седмица.
Нямаше смисъл да я питат дали е отишла в полицията. Тя е била работещо момиче и тъжната истина беше, че полицаите едва ли биха обърнали внимание на историята й. Можеше дори да я арестуват за проституция.