Командосите от специалните сили бяха разгледали внимателно снимката на Кен Сандс по пътя за Помона. Въпреки дългата коса и брадата те бяха сигурни, че ще го познаят в къщата.
Мъжът в кухнята не беше Кен Сандс.
110.
Екип „Бета“ се състоеше от Чарли Карило и Оливър Менса. Те бяха влезли в къщата през задната врата. Менса беше взривил ключалката, затова пръв нахлу вътре Карило. Всекидневната беше голяма, но оскъдно обзаведена — стар диван, маса с четири стола, две кресла и телевизор върху дървен шкаф. На дивана срещу вратата седеше висок, мършав русокос мъж. Изглеждаше дрогиран. До него имаше полуавтоматичен пистолет „Зиг зауер Р226 Х-файв“.
Мъжът подскочи, когато чу шума. За миг погледът му изглеждаше унесен и объркан, но после, сякаш някой размаха вълшебна пръчица за изтрезняване, очите му се фокусираха и той посегна към пистолета.
— Не — каза Карило и прицели червения лазерен лъч точно в челото му. — Повярвай, друже, не си достатъчно бърз.
Мъжът застина с ръка във въздуха, преценявайки възможностите си за избор. Знаеше, че ако направи рязко движение, мозъкът му ще се разплиска из стаята. В очите му гореше ярост.
Менса се беше придвижил мълниеносно и докато мерникът му търсеше други заплахи, вече беше до мършавия мъж и бе взел зиг зауера от дивана.
— На пода с ръцете зад гърба! Веднага! — заповяда Карило.
Мършавият не помръдна.
Карило се приближи до него. Нямаха време за губене в спорове или повтаряне на заповеди. Той доближи дулото на автомата си на няколко сантиметра от лицето на мъжа, сграбчи го за косата и го събори на пода.
Карило притисна с коляно врата на заподозрения, заби лицето му в пода и сложи белезници на китките и глезените му. Всичко продължи по-малко от пет секунди.
— Qij ju, ju ndyre derr!7 — изкрещя мършавият, когато Карило махна коляното си от врата му, и започна да се мята на земята като риба на сухо. Колкото и да беше силен обаче, нямаше да отиде никъде.
Карило погледна за последен път лицето му.
Не беше Кен Сандс.
111.
Хънтър не отиде в Помона. В последната минута реши да последва предчувствието си. След разговора с Гарсия той го следваше от два часа. Предчувствието го заведе първо в Удланд Хилс в югозападната част на долината Сан Фернандо и после на територията на порутена сграда в края на парк „Канога“.
Времето отново се беше променило и той долови мириса на дъжд във въздуха. Спря колата така, че да не се вижда, и предпазливо продължи пеша. Под прикритието на нощния мрак измина разстоянието за четири минути.
Мина през разнебитена желязна порта, която водеше към обрасъл с плевели бетонен двор на мрачна индустриална сграда. Приличаше на изоставен, средно голям склад или депо, но отвън стените изглеждаха все още солидни. Няколкото прозорци, които видя, бяха строшени, но се намираха високо, до покрива с кула на сградата — твърде високо, за да се покатери без стълба.
Робърт се скри зад ръждясал контейнер за отпадъци и наблюдава сградата няколко минути, но не забеляза движение. Продължи да обикаля постройката от безопасно разстояние. Когато стигна до задната страна, видя черен пикап. Същият, който беше следил цял ден.
Всичко изглеждаше абсолютно неподвижно.
Робърт се промъкна, като се движеше тихо и използваше сенките за прикритие.
Едва когато стигна до пикапа, различи очертанията на тъмен вход, широк два метра, в задната стена на сградата. Големите плъзгащи се метални врати бяха открехнати и пролуката беше достатъчно голяма, за да може Хънтър да се провре, без да ги разтваря по-широко. Това беше предимство, защото се съмняваше, че ръждясалият плъзгащ се механизъм ще бъде безшумен.
Влезе вътре, спря и се ослуша. Единствената светлина идваше през разбитите прозорци на тавана, но не беше достатъчна, за да го упъти в безлунната нощ. Мястото миришеше на урина и гнило. Въздухът беше спарен и тежък и дращеше гърлото и ноздрите му всеки път, когато го вдишаше.
Робърт не чу никакъв звук и реши да запали фенерчето си. Щракна го и видя, че се намира в стая двайсетина квадратни метра със стоманена врата в средата на стената срещу него. Повърхността й беше сива и нашарена с петна. На бетонния под бяха разпръснати празни бутилки, използвани презервативи, счупени стъкла, изхвърлени спринцовки и други боклуци, оставени от бездомници и наркомани. Хънтър бавно се приближи до металната врата, като внимаваше да не стъпи в отпадъците. И тази врата беше отключена, но този път трябваше да я отвори по-широко, за да се вмъкне. Сега видя бледа бяла светлина, проникваща някъде отвъд вратата.