Той угаси фенерчето, даде малко време на очите си да привикнат със сумрака, извади пистолета си „Хеклер и Кох USP“ четирийсет и пети калибър и се приготви да бутне вратата. И в същия миг чу бръмченето на нещо, което звучеше като малък верижен трион или електрически кухненски нож за рязане на месо, последвано от ужасен вик на мъж, разнасящ се от съседната стая.
Играта свърши. Край на потайното промъкване.
Хънтър отвори вратата, насочи пистолета и влезе. Стаята беше по-голяма от предишната. Бледата светлина идваше от два захранвани с батерии лампиона, поставени на метър от отсрещната стена и на метър и половина една от друга. Между тях имаше метален болничен стол. Голият човек на него беше завързан за глезените и китките. Мъж на петдесет и няколко години, със закръглени бузи, заострена брадичка и буйна прошарена коса. Той вдигна глава и тъжните му, умоляващи очи срещнаха погледа на Робърт.
След няколко секунди Хънтър го позна. Бяха се виждали най-малко веднъж. Робърт беше сигурен, че е било на някакво светско събитие, вероятно на церемонията за връчване на наградите „Пурпурно сърце“ на полицията миналата година. Името му беше Скот Брадли, най-малкият брат на окръжния прокурор Дуейн Брадли. По-лошото обаче беше, че Хънтър познаваше и човека, който стоеше зад стола и държеше електрически кухненски нож за рязане на месо.
Въпреки подозренията си пак не можеше да повярва на очите си.
112.
Капитан Фалън и новобранецът Нийл Гримшоу бяха екип „Гама“. Задачата им беше да влязат в къщата през големите френски прозорци на верандата, които водеха към спалнята. Завесите бяха дръпнати и те нямаше как да разберат дали стаята е празна или не, и ако има хора, колко са, нито дали са въоръжени. Козовете им бяха изненадата и бързината.
Гримшоу взриви ключалката с един-единствен изстрел, който разпръсна във въздуха дъжд от стъкла и трески. Преди стъклата да се посипят на пода, Фалън отвори с ритник вратите и нахлу вътре, оглеждайки цялата стая наведнъж. Вляво имаше вграден гардероб, на пода — двоен матрак, бутнат до стената срещу Фалън, малък портативен телевизор върху шкафче вдясно и голямо огледало на под с вече оформени линии от нещо, което можеше да е само кокаин. На матрака с гръб към Фалън седеше гол мъж с рошава опашка. Стенанията на удоволствие, разнасящи се от устата на дребното русо момиче, което беше увило крака около него, бързо се превърнаха в уплашени писъци. Тя не беше на повече от осемнайсет години.
Мъжът дори не се обърна. Все още с краката на момичето, увити около ханша му, той се претърколи наляво и посегна към автомата „Узи“, подпрян на стената.
Не можа да го стигне.
Фалън натисна спусъка на картечния си пистолет „Хеклер и Кох“ и оръжието кихна тихо веднъж. Куршумът се заби в ръката на мъжа точно когато пръстите му бяха на пет-шест сантиметра от узито, раздроби костта, разкъса сухожилията и разпръсна червеникава мъгла от кръв във въздуха, която опръска лицето на момичето.
Мъжът изкрещя от болка. Викът му прозвуча като рев на ранен звяр. Ръката му се дръпна към гърдите и разпръсна още кръв върху тялото на момичето и матрака.
— Движението не е добра идея — каза Фалън и се прицели в главата му.
Гримшоу също беше влязъл в спалнята. Лазерният му мерник оцветяваше с червена точка гърдите на момичето. Беше се съсредоточил толкова усилено, че не забеляза, че вратата на банята зад него се отваря.
Изстрелът на ловната пушка беше оглушителен и насочен право в гърба на Гримшоу. Той пое пълната сила на удара, който го блъсна напред. Картечният пистолет изхвърча от ръцете му и Гримшоу се строполи на пода.
Фалън беше усетил опасността и бе започнал да се обръща, преди да прозвучи изстрелът, но не можа да стигне навреме дотам. Като на забавен кадър той видя струйката дим, излязла от дулото на дванайсеткалибровата ловна пушка, и как прострелват Гримшоу в гърба. Всичко друго направи машинално. Фалън беше най-добрият стрелец в затворено помещение в лосанджелиските специални сили. Беше тренирал в хиляди симулации и участвал в стотици реални сценарии като този.
Той видя, че дулото на пушката отново се движи и се прицелва в него. Погледът му срещна очите на стрелеца само за част от секундата и въпреки онова, което съзря, Фалън не се поколеба. Натисна спусъка и този път картечният му пистолет кихна два пъти. И двата куршума проникнаха в средата на челото на мишената и излязоха през тила, оставяйки дупка с големината на малка ябълка. Сиво вещество, кръв и частици от кости оплискаха отсрещната стена.