Выбрать главу

Момичето, което държеше пушката, беше още по-младо от онова на матрака под мъжа с опашката. Тя имаше невинно лице на ученичка, с трапчинки и лунички. Докато падаше на колене, пълните й със сълзи очи бяха безжизнени, но не се отместиха от Фалън, докато тя се приведе напред и се свлече на пода.

Мъжът на матрака се възползва от разсейването на Фалън и за втори път посегна към узито си, но лявата му ръка не можеше да се движи. Това го принуди да извие тяло и да понечи да вземе автомата с дясната си ръка. Грабна оръжието, но позицията му не беше удобна за стрелба. Мъжът започна да извива тяло на другата страна, за да може да се прицели във Фалън. Това обаче не можеше да се случи достатъчно бързо, Фалън отново насочи картечния си пистолет към него.

— Хвърли го — извика командосът, но мъжът крещеше от гняв, докато се извръщаше, жаден за кръв.

Фалън отново натисна спусъка и стреля два пъти. Куршумите раниха мъжа с опашката в дясното рамо и раздробиха ключицата и лопатката му, преди той да успее да се прицели. Ръката му веднага увисна неподвижно.

Момичето под него, вече обляно в неговата кръв, нададе ужасен писък, който набираше сила в гърлото й, откакто девойката от банята се строполи на пода, и после изпадна в истерия.

Мъжът с опашката пусна узито върху русокосото момиче. Тя започна да рита и да се гърчи, опитвайки се да го махне от себе си.

Без да отмества мерника от мъжа и момичето на матрака, Фалън тръгна към банята, прескачайки трупа на тийнейджърката. В банята нямаше никого.

— Има ранен — извика той в микрофона на шлема си.

Две секунди по-късно вратата на спалнята се отвори.

В стаята влезе екип „Алфа“, следван непосредствено от екип „Бета“. Всяко от оръжията им беше прицелено в различен квадрант на помещението.

— Стаята е чиста — съобщи Фалън.

— Цялата къща е чиста — каза Торо, който стоеше на прага.

Операцията беше продължила трийсет и три секунди и за жалост се бе превърнала в кървава баня.

Докато Робинсън и Торо държаха на прицел мъжа и момичето на матрака, Фалън насочи вниманието си към Гримшоу, който лежеше на пода.

— Гримшоу — извика той и коленичи до него.

Младият командос не отговори. Вратът му беше облян в кръв.

— По дяволите. — Фалън надигна окървавената му глава. — Защо не провери банята? Аз контролирах положението в стаята, хлапе.

Опита се да намери пулса му.

Нищо.

Дванайсеткалибровата ловна пушка стреля с оловни сачми, които се разпръсват. Това означава, че мощта на горящия заряд се разпределя между сачмите, които губят енергия по пътя си. От разстояние ловните пушки не са много полезни, но големият брой разпръсващи се сачми ги прави идеално оръжие за сражения отблизо. Момичето с ловната пушка неволно се беше прицелило високо. Повечето сачми бяха пропуснали бронежилетката на Гримшоу и го бяха улучили във врата. Бяха разкъсали кожа, мускули, артерии и вени. Кръвта, която шуртеше от врата му, беше като отворено кранче на чешма.

— Трябва ни лекар — извика в микрофона Фалън и започна да прави сърдечен масаж на Гримшоу, отказвайки да повярва очевидното. Ала никой не можеше да направи нищо. — Мамка му! — изкрещя той, все още вкопчен в безжизненото тяло на Гримшоу.

Членовете на екип „Бета“ се приближиха до матрака, където русокосото момиче продължаваше да пищи. Робинсън погледна кървящия мъж върху нея.

Бяха спипали човека, когото търсеха.

113.

— Хвърли оръжието, детектив — заповяда Скулптора, втренчи се в очите на Хънтър и опря електрическия нож в гърлото на Скот Брадли.

Робърт не помръдна. Ръката му не трепна.

— Сигурен ли си, че искаш да играеш тази игра, Робърт? Добре, нямам нищо против.

Мощният електрически нож беше включен и бръмченето му отекваше в стаята като хиляди зъболекарски бормашини.

Скот беше толкова ужасен, че от устата му излизаше само немощно хленчене.

Хънтър не помръдваше.

— Както искаш. — С мълниеносно движение Скулптора сграбчи дясната ръка на жертвата си и доближи ножа до показалеца. Остриетата с лекота срязаха кожата и костта. Пръстът тупна на пода като мъртва птица. Кръв изпръска всичко наоколо.

Скот издаде гърлен вик и се опита да дръпне ръката си, но вече беше късно. Пръстът му го нямаше и ръката му беше окървавена. Скот придоби такъв вид, сякаш щеше да припадне.