— Добре — извика Робърт и вдигна ръце. — Ти печелиш. — Той спусна предпазителя на пистолета си и сложи оръжието на пода.
Скулптора изключи електрическия нож.
— Ритни го насам. И по-надалеч от теб.
Хънтър се подчини и ритна пистолета си към Скулптора. Оръжието се плъзна по бетонния под и се удари в стената.
— И резервното оръжие.
— Нямам.
— Сериозно? — Скулптора отново включи електрическия нож.
— Не! — изкрещя Скот.
— Нямам — извика Робърт. — Не нося резервно оръжие.
— Добре. Съблечи се… бавно. Свали дрехите си и ги хвърли настрана. Може да запазиш бельото си.
Хънтър изпълни заповедта.
— А сега легни по лице и разпери крака и ръце.
Робърт знаеше, че трябва да съдейства. Времето за него и Скот изтичаше.
— Знаеш ли нещо? — попита Скулптора, докато превързваше ръката на Скот. — Не се съмнявах, че ще се досетиш. Знаех, че ще свържеш нещата, ще изтълкуваш значението на скулптурите, ще видиш сенките им и ще разбереш какво ти казвам. Не очаквах обаче, че ще го направиш толкова бързо. Не и преди да приключа. Не и докато липсва тази последна част. Как го направи? Как се досети?
Хънтър подпря брадичка на бетонния под и погледна в очите Скулптора.
Оливия, голямата дъщеря на Дерек Никълсън, най-после излезе иззад металния стол. Беше цялата в черно. Носеше трико от непромокаема материя с вдигнат догоре цип. Махна качулката от главата си и Робърт видя, че си е сложила черна гумена шапка. Обувките й бяха няколко номера по-големи за краката й. Хънтър си спомни какво беше казал главният криминалист за отпечатъците от обувки, намерени на второто местопрестъпление, лодката на Насхорн — че разпределението на тежестта на всяка стъпка е неравномерно. Това предполагаше, че убиецът или куца, или нарочно носи голям номер обувки. Оливия още държеше в ръката си електрическия нож.
— Успя да ме заблудиш. Беше много убедителна — каза Робърт, припомняйки си първия ден, когато я видя в дома на баща й. — Поведението ти… Сълзите… неконтролируемото треперене… отчаянието в гласа ти… Повярвах на всичко.
Оливия не трепна.
— Е, как се досети? — повтори тя.
Той преглътна. Трябваше да печели време.
— От една приятелка на майка ти — отвърна и видя, че думите му удариха като камшик Оливия.
Гняв и тъга изпълниха очите й. Тя изчака малко, за да се успокои.
— Каква приятелка?
— Една нейна позната. Не знам истинското й име. Представи се като Джуд.
— Какво ти каза?
Робърт се закашля.
— Не много.
Оливия зачака, но той не добави нищо повече.
— Продължавай да говориш или ще започна да режа.
— Тя ни се обади, за да ни разкаже за жертвите. Твоите жертви.
— Какво ви каза?
— Пребили я. Цялата група. Също като майка ти.
Хънтър видя, че лицето на Оливия се зачерви от гняв. Горящите й очи се съсредоточиха върху Скот, който слушаше внимателно, но още беше уплашен и очевидно изпитваше силна болка.
— Разбрахме какво изобразяват фигурите на сенките — побърза да добави Робърт, опитвайки се да принуди Оливия отново да насочи вниманието си към него. — Но ги изтълкувахме погрешно… донякъде.
Усилията му се увенчаха с успех. Тя отново се обърна към него.
— Отне ни известно време, но се досетихме какво означават койотът и гарванът. Ти ни казваше, че баща ти е лъжец.
— Той не ми беше баща — с отвращение изрече Оливия.
— Добре. Извинявай. Ти ни казваше, че Дерек Никълсън е бил измамник и лъжец — поправи се Хънтър.
— Такъв беше. — Гласът й потрепери от гняв. — Бях на три години, когато майка ми умря. Лъгаха ме двайсет и осем години. Разиграваха ме като кученце, за да повярвам в една лъжа.
— Много съжалявам — каза Робърт и замълча за миг. Извитият му врат започна да го боли. — Но ни отне цяла вечност, докато разберем, че ни разказваш някаква история, сцена по сцена, като в куклен театър.
Скот изглеждаше озадачен.
Оливия не каза нищо.
— Но разчетохме погрешно втората скулптура и сянката й — продължи детективът. — Обмислихме десетки тълкувания и накрая аз бях убеден, че ни показваш сцена на бой. Група младежи, които са излизали заедно и са се напивали и надрусвали. Един ден се сбили, нещата излезли от контрол и някой умрял. Освен това стигнахме до заключението, че Андрю Насхорн е бил водачът на групата.