Никой не отговори.
— Снимките от местопрестъплението показват абсолютно хаотична сцена, напълно несъвместима с изблик на неистов гняв. В доклада ви обаче се предполага, че всичко е било внимателно обмислено предварително. Твърдите, че убиецът е планирал да загуби контрол?
— Не — отвърна Хънтър.
Брадли се намръщи.
— Какво не?
— Не е изгубил контрол.
Прокурорът зачака, но той не добави нищо повече.
— Проблеми с говора ли имате? Можете ли да съставяте цели изречения?
— Да.
— Какво да? — Брадли погледна капитан Блейк, сякаш питаше: „Наистина ли си възложила на този човек да ръководи разследването?“
— Да, мога да съставям цели изречения.
— Тогава изплюйте камъчето, ако обичате. Съставете колкото изречения искате и развийте твърдението си отпреди малко.
— Кое твърдение?
— Занасяте ме, по дяволите! — В ъгълчетата на устата на Брадли се появи слюнка. — Онова, което казахте, че убиецът не е загубил контрол.
Хънтър повдигна рамене.
— Извършителят е използвал необикновено оръжие, за да разчлени жертвата, вероятно ежедневен домакински електрически нож за рязане на месо. Преди да го направи, е очертал с маркер линиите на разрезите на ръцете и краката на жертвата. Най-малко след едната ампутация убиецът е използвал медицински щипки или форцепс, за да запуши артериите и да ограничи кървенето, удължавайки с няколко минути живота на жертвата. За да сътвори скулптурата, са му били необходими няколко парчета тел и каноколит. И никъде другаде в къщата няма кръв, освен в онази спалня. — Робърт остави прокурорът сам да направи извода.
Брадли продължаваше да го гледа със същото изражение на лицето, което говореше: „Не разбирам какво искаш да кажеш.“
— Извършителят е носел всичките тези неща със себе си — обясни капитан Блейк. — Влязъл е в къщата напълно подготвен за деянието. Освен това при наличието на огромното количество кръв на местопрестъплението няма начин убиецът да не се е изцапал, когато е приключил. Липсата на кървави следи на други места в къщата предполага, че извършителят се е преоблякъл, преди да излезе от спалнята, и вероятно е натъпкал окървавените си дрехи в найлонов чувал. — Тя прибра паднал кичур коса зад ухото си. — Въпреки хаотичното състояние на местопрестъплението в самия убиец няма нищо хаотично, Дуейн. Планирал е всичко, до последния детайл.
Брадли си пое дълбоко дъх и прокара ръка по устните си.
— Дерек ми беше не само колега, но и приятел. — Тонът му се промени и сега той сякаш се обръщаше към съдебни заседатели с встъпителна пледоария. — Познавам го от повече от двайсет години. Ял съм и съм пил в дома му много пъти, както и той в моя. Познавах жена му. Познавам дъщерите му. Аз ще ги придружа в моргата за официалното разпознаване на трупа. — Мускулите на челюстта му се стегнаха. — Те все още не знаят всичките садистични подробности за смъртта на баща им. Не знаят за скулптурата. Не съм убеден дали трябва да знаят. Това ще ги съсипе психически. — Погледът му обходи кабинета и се върна на Хънтър. — Дерек беше отличен прокурор и беше отдаден на семейството си. Всички се почувствахме тъжни и лишени от един изключителен човек, когато преди няколко месеца му поставиха диагнозата рак на белите дробове, но това… — Отново погледна крадешком папката и снимките на бюрото на капитан Блейк. — Това не е за вярване.
Ако очакваше някой да отбележи нещо, окръжният прокурор остана разочарован.
— Барбара ми каза, че първата ви линия на разследване е да проверите всички закононарушители, които Дерек е изпратил в затвора през годините — продължи той след кратко мълчание.
— Да, нещо такова — потвърди Хънтър.
— И аз бих започнал оттам, затова може би имате малко мозък в главата си. — Брадли разкопча сакото на костюма си, извади визитна картичка от вътрешния си джоб и му я подаде. — Това е най-добрият ми следовател.