— Да — отговори Оливия.
— Спомняте ли си в колко часа отидохте там и кога си тръгнахте?
— Аз отидох преди Али — отвърна Оливия. — Трябваше да свърша някои неща следобед. Отваряме нов магазин.
Хънтър знаеше, че Оливия е собственичка на „Здравословни храни“, верига с няколко магазина в центъра на Лос Анджелис. Алисън пък бе тръгнала по стъпките на баща си и беше прокурор.
— Отидох там към четири и половина — пет — продължи Оливия. — Али…
— Аз бях там в пет и петнайсет — каза Алисън.
Робърт зачака.
— Седнахме до татко, както винаги правехме, и поговорихме, или по-скоро се опитахме. В събота и неделя Ливи обикновено готви. — Алисън кимна към сестра си. — Понякога й помагам. — Тя поклати глава. — Не съм много добра в кухнята.
— Говорихте ли в събота? — обърна се Хънтър към Оливия.
— Да. И после се хранихме заедно.
— Ами болногледачката Мелинда Уолис? — попита Карлос.
— Мелинда винаги се хранеше с нас. Тя е изключително мила жена и много грижовна.
— В колко часа си тръгнахте?
— Ливи си тръгна няколко минути преди мен — отговори Алисън. — Аз си тръгнах около девет.
Оливия кимна.
— Някоя от вас спомня ли си да е видяла някого на улицата около дома на баща ви? Някого или нещо, което да е привлякло вниманието ви?
— Не си спомням да съм видяла нещо особено — първа отговори Алисън.
— Нито пък аз — добави Оливия.
— Днес следобед говорихме с Ейми Даусън. Тя спомена, че баща ви е имал двама посетители преди три и половина месеца. Баща ви казвал ли е нещо за тях? Знаете ли кои са били?
Оливия и Алисън се спогледаха.
— Знам, че когато татко се разболя, окръжният прокурор Брадли го посети — отвърна Алисън.
— Да, това го разбрахме. Но очевидно е идвал и друг — отбеляза Гарсия, преглеждайки записките си. — Слаб, висок метър и осемдесет, на същите години като баща ви, с кафяви очи. Говори ли ви нещо?
Оливия поклати глава.
— Половината прокурори в Окръжната прокуратура отговарят на това описание — отбеляза Алисън.
— Канта ви не е ли споменавал, че го е посетил някой преди няколко седмици?
— На мен не — отвърна Алисън.
— И на мен — додаде Оливия. — И това е странно, защото татко ни каза за посещението на Брадли.
Робърт прибра тефтерчето в джоба си.
— Според госпожа Даусън баща ви е споменал, че трябва да се помири с някого и да каже истината за нещо на някого.
Двете жени се намръщиха.
— Знаете ли нещо за това?
— Истината за какво? — попита Алисън.
Карлос повдигна рамене.
— Това искаме да разберем.
— За някое дело, на което е бил прокурор?
— Не знаем. Разполагаме само с тази информация.
В стаята настъпи мълчание.
— Не си спомням татко да е споменавал, че трябва да се помири с някого — рече Оливия. — Ейми сигурна ли е, че това е казал?
Детективите кимнаха.
Оливия погледна Алисън.
— Татко не е казвал нищо и на мен.
Робърт искаше да им зададе още един въпрос, но трябваше внимателно да подбере думите си. Той се опита да говори непринудено:
— Баща ви интересуваше ли се от модерно изкуство?
Съдейки по израженията им, въпросът му ги изненада.
— Например скулптура? — добави Хънтър.
Озадачеността им се засили.
— Не — отвърна Оливия и погледна Алисън, а после двете в един глас изрекоха: — Мама се интересуваше.
14.
Ако Робърт беше изненадал Алисън и Оливия с въпроса си, техният отговор определено имаше същия ефект върху него.
— Защо питате? — Оливия леко присви очи.
Хънтър издържа погледа й. Трябваше да измисли нещо убедително. Дъщерите на господин Никълсън не знаеха за скулптурата, оставена от убиеца, а психичната травма, която този факт щеше да им нанесе, щеше да ги измъчва до края на живота им.
— Намерихме нещо в стаята на баща ви — спокойно отговори той. — Смятаме, че може да е парче от счупена скулптура или нещо подобно.
— В стаята на баща ми?
Робърт кимна.
— Може да е оставено нарочно.
Думите му сякаш изсмукаха кислорода в стаята. Двете жени се напрегнаха.
— Оставено там от убиеца? — попита Алисън.
— Да.
Очите на Оливия отново се напълниха със сълзи.
— Какво е? — настоя Алисън. — Може ли да го видим?