Выбрать главу

— В момента го анализират в лабораторията по криминалистика — спокойно и уверено отговори Хънтър. — Но вие казахте, че майка ви е харесвала скулптури. Какви? Модерно изкуство? — Той бързо насочи темата на разговора в посоката, която искаше.

— Да — отвърна Оливия и избърса сълза от лицето си.

— Може да се каже. Мама обичаше грънчарството. Това беше любимото й занимание през последните й години.

— Тя посочи средна на големина ваза на масичката за кафе, пълна с жълто-бели цветя. — Мама я направи. Има още няколко в антрето.

Детективите погледнаха вазата.

— Мама обичаше да създава и скулптури — добави Алисън, обърна се и посочи творба, поставена на едната лавица. Беше висока двайсет и пет сантиметра и изобразяваше две фигури от двата пола. Първата стоеше с разтворени крака. Ръцете й бяха протегнати пред тялото с дланите надолу. Втората фигура, еднаква по форма с първата, беше точно пред първата, но изглеждаше така, сякаш пада назад. Вцепененото й тяло беше наклонено на четирийсет и пет градуса. Ръцете й също бяха протегнати пред тялото и държаха ръцете на първата фигура.

— Може ли да я разгледаме? — попита Хънтър.

— Разбира се.

Той взе скулптурата и се втренчи в нея. Беше направена от глина, с дървена основа.

— Доверие — промълви Робърт.

— Какво? — Карлос погледна партньора си.

— Доверие — повтори Хънтър. — Ще те хвана, ако паднеш.

Сестрите го погледнаха учудено.

— Точно така — потвърди Оливия. — Мама ми направи същата. И татко има такава. Скулптурата означава, че винаги можем да си имаме доверие и винаги ще си помагаме, каквото и да се случи.

— Много красива скулптура — отбеляза Робърт и я остави на лавицата.

— От какво е направено парчето, което сте намерили в стаята на татко? — попита Оливия.

— Някаква сплав — отново излъга той. — Може да е главно бронз.

Гарсия прехапа устни.

— Тогава не е от скулптурите на мама. Тя използваше само глина.

— Много ли творби е създала?

— Няколко вази и мисля, че само шест скулптури. — Оливия погледна Алисън за потвърждение. Сестра й кимна. — Както каза Али, тя има същата скулптура като моята в апартамента си. Другите четири са в кабинета на татко.

15.

Хънтър не видя смисъл да отнема повече време на опечалените Оливия и Алисън, но разкритието им разпали любопитството му и той искаше отново да отиде в дома на Дерек Никълсън, и да огледа кабинета и четирите други скулптури, направени от Линдзи Никълсън, покойната съпруга на Дерек.

— Каменното ти изражение беше забележително — подхвърли Карлос, когато се качиха в колата. — Парче метал, оставено от убиеца, вероятно от скулптура? Много изобретателно. Дори аз повярвах. Но кажи ми нещо. Ами ако майка им е правила и метални скулптури?

— Едва ли — отвърна Робърт.

— Откъде знаеш?

— Повечето скулптори, особено любителите, обичат да се придържат към същия материал, нещо, с което са свикнали и им е удобно. Малцината, които сменят материала, много рядко преминават от нещо податливо като глина към нещо твърдо като метал. Това изисква различна техника на моделиране.

Гарсия погледна изненадано партньора си.

— Не знаех, че си запален по изкуството.

— Не съм. Чета много.

Хънтър бе огледал кабинета на Дерек Никълсън много набързо. Това беше стаята, в която седеше Мелинда Уолис, когато той влезе в къщата вчера сутринта. Довечера, когато отново посетеше местопрестъплението, Робърт щеше да съсредоточи цялото си внимание върху помещението на горния етаж.

Детективите отидоха само за десетина минути от дома на Оливия в Уестуд до Шевиот Хилс. Отключиха вратата и влязоха в къщата, която Хънтър беше сигурен, че някога е била дом на щастливо семейство. Сега сградата завинаги беше омърсена от жестокото убийство. Всеки щастлив спомен между тези стени беше напълно заличен от един акт на невъобразимо зло.

Въздухът вътре беше топъл и спарен и съдържаше отличителна смесица от неприятни миризми. Карлос потърка нос, прокашля се два пъти и остави партньорът му да върви пред него.

Хънтър отвори вратата на дълга стая с ламперия. На две от стените имаше лавици с книги. Мястото приличаше на кабинет на съдия в съд с голямото двойно писалище, удобни кресла и мириса на мухъл и стари книги с кожени подвързии. Детективите веднага забелязаха четирите скулптури, за които бе споменала Оливия. Две бяха на лавиците, една — на писалището на Дерек и една — на странична масичка до кожено кресло с цвят на уиски. Колкото и да бяха нестандартни, никоя от тях дори бегло не приличаше на гротеската, оставена от убиеца.