Лятото официално беше започнало вчера и Насхорн смяташе да отплава следобед, но когато се опита да запали дизеловия двигател с двайсет и девет конски сили, моторът се задави, изтрака няколко пъти и спря. Той опита отново, но моторът не заработи. Някои моряци биха потеглили с неработещ двигател — в края на краищата това беше платноходка, но щеше да е неразумно, а Насхорн не беше безразсъден човек.
Обаче му провървя. Готвеше се да се обади на Уорън Донъли, когато друг монтьор, който току-що беше приключил с ремонта на съседната лодка, чу, че моторът се дави като умиращо куче, и попита Насхорн дали се нуждае от помощ. Това щеше да спести на Насхорн най-малко два часа, а може би и повече.
Монтьорът оглеждаше малкия мотор вече пет минути.
— Е, лошо ли е положението? — отново попита Насхорн. — Ще стане ли за днес?
— Помпата за смазката е спукана — най-после отговори монтьорът. — Един-два дни е изтичало масло. Капало е върху дюзата на горивната помпа и я е запушило.
Насхорн се втренчи недоумяващо в монтьора. Не разбираше много от мотори.
— Можеш ли да я поправиш?
— Маслената помпа не може да се поправи. Пукнатината е твърде голяма. Трябва ти нова.
— Шегуваш се.
Монтьорът се усмихна.
— За щастие това е една от най-често употребяваните маслени помпи. Не се спукват лесно, но се случва. Мисля, че имам резервна в кутията си.
— Чудесно. — Насхорн леко се усмихна. — Би ли проверил?
— Няма проблем. — Монтьорът се дръпна от двигателя и бръкна в голямата кутия с инструменти до стъпалата.
— Днес е щастливият ти ден. Имам една. Не е съвсем нова, но е в добро състояние и със сигурност ще работи.
Насхорн се усмихна широко.
— Но преди да сменя помпата, трябва да изчистя маслото и да отпуша дюзата. Не би трябвало да отнеме повече от десетина минути, най-много петнайсет.
Насхорн погледна часовника си.
— Страхотно. Ще мога да отплавам преди залез.
Монтьорът се върна при мотора и започна да почиства маслото, което беше изтекло върху горивната помпа.
— Далеч ли ще плаваш?
Насхорн се приближи до хладилника и извади две бири.
— Още не знам. Не планирам нищо предварително. Отивам там, където ме отнесе вятърът. Бира?
— Не, благодаря. Пих много през почивните дни.
Насхорн отвори едната бутилка, отпи и върна другата бира в хладилника.
— Това ми е единствената почивка, която си взимам през годината. Две седмици далеч от всичко.
— И нямаш търпение да потеглиш, а? Знам как се чувстваш. За мен път не е имало почивка от… — Монтьорът се замисли за миг и после тъжно се засмя. — Брей, не си спомням кога за последен път ходих на почивка.
— Не мога да не отида. Ще се побъркам. Нуждая се от тези две седмици сам.
— Мамка му! — извика монтьорът и се дръпна назад. От мотора бликна течност, която изпръска пода.
— Какво стана? — Насхорн разтревожено пристъпи към него.
— Единият маркуч с високо налягане се извади.
— Това не звучи добре.
Монтьорът бързо се огледа, сякаш търсеше нещо.
— Трябва ми стегалка, за да запуша теча. Ще ми направиш ли услуга да държиш маркуча ето така, докато взема стегалка?
— Разбира се. — Насхорн остави бирата и хвана маркуча, както му показа монтьорът.
— Не го пускай. Ей сега се връщам.
Насхорн притискаше пръста си върху тънката черна гумена тръбичка. Чу, че монтьорът започна да рови в кутията си с инструменти зад него.
— Това няма да те забави много, нали?
Монтьорът не отговори.
— Бих искал да отплавам, преди да се мръкне.
Мълчание. Ровенето беше спряло.
— Хей… — Насхорн се изви, за да погледне назад.
В същия миг монтьорът замахна с гаечен ключ, сякаш беше бейзболна бухалка. Времето за Насхорн забави хода си. Гаечният ключ удари лицето му със смразяващ пукот. Челюстта му се счупи на три места. Кожата в основата на челюстта му започна да се разкъсва до брадичката, оголвайки плът и кости. Рукна кръв. Три от зъбите му изхвърчаха към стената. От разбитата му челюст се откъсна голямо парче кост и проби венеца, точно под липсващия първи кътник. Върхът докосваше оголения нерв, останал от избития зъб. Болка замъгли зрението му. Ударът беше толкова силен и добре премерен, че тялото на Насхорн се изстреля назад и гърбът му се блъсна в мотора, а главата — в дървения панел над него.