Притъмня му пред очите. Устата му се напълни с кръв, която потече в гърлото, запуши дихателните му пътища и го накара да се задъха, за да си поеме дъх. Той се опита да каже нещо, но успя да издаде само някакъв жалък клокочещ звук. Точно преди да загуби съзнание, Насхорн видя, че монтьорът стои над него и все още държи гаечния ключ.
— Ти… — зловещо се усмихна монтьорът. — Няма да бързам с теб.
17.
Хънтър пристигна в Главното управление на полицията няколко минути след Гарсия.
— По дяволите, и теб ли хванаха? — попита Карлос.
— Имаш предвид репортерите ли?
Гарсия кимна.
— Лагер ли са направили или какво? Слязох от колата си и веднага трима от тях започнаха да ми задават въпроси.
— Жертвата, чието убийство разследваме, е бил прокурор, който е бил разчленен на смъртното легло в дома си преди три дни. За такива неща се правят телевизионни сериали, Карлос. Репортерите може да се избият, за да получат първи информация от човек, който работи по случая. Положението ще се влошава.
— Да, знам. — Гарсия наля на партньора си и на себе си по една голяма чаша кафе от машината в ъгъла. — Откри ли нещо? — Той даде на Робърт чаша и кимна към книгите под мишницата му.
Хънтър беше взел всички книги за модерно изкуство и скулптура, които можа да намери в кабинета на Дерек Никълсън.
— Нищо. — Остави книгите на бюрото си и взе чашата с кафето. — Благодаря. Половината нощ търсих в интернет и прочетох за всеки скулптор от Лос Анджелис. И там нищо. Не мисля, че убиецът се е опитал да пресъздаде вече съществуваща творба.
Карлос се върна на бюрото си.
— И аз така смятам.
— Днес ще отида при окръжния прокурор — продължи Хънтър. — Ще го питам дали знае с кого е искал да се помири Никълсън, преди да умре, и дали има представа кой е бил другият посетител.
— Няма ли да е по-лесно да му се обадиш по телефона?
Робърт направи гримаса, мразеше да задава въпроси по телефона, независимо кой е от другия край на линията. Срещите очи в очи му позволяваха да наблюдава движенията, реакциите и изражението на човека, когото разпитва, а за детектив от отдел „Убийства“ това беше безценно.
Телефонът на бюрото му иззвъня. Той погледна часовника си и после вдигна слушалката.
— Детектив Хънтър.
— Робърт, току-що получих първите резултати от лабораторията — каза доктор Каролин Хоув. Гласът й звучеше по-сериозно от обикновено.
Робърт включи компютъра си.
— Слушам, докторе.
— Първо искам да ти кажа, че в лабораторията са свършили страхотна работа с копието, което ти поиска.
— Готово ли е?
— Да, работили са през нощта. В момента ти го носят.
— Чудесно.
— И така, криминалистите са снели отпечатъци от пет места на местопрестъплението и другаде в къщата — кухнята, банята, перилата на стълбището… Знаеш процедурата. Както очаквахме, няма основания за радост. Потвърдено е, че отпечатъците са на двете болногледачки, дъщерите на жертвата и на самия Дерек Никълсън.
Хънтър не каза нищо. Не очакваше да излезе нещо от анализа на отпечатъците.
— Намерените косми принадлежат на същите пет души — продължи доктор Хоув. — Мисля, че не е необходимо да изследваме тяхната ДНК. Анализът на някои от тъканите още не е приключил. Онези, които вече са анализирани, са памук, полиестер, акрил… най-разпространените тъкани в ежедневните дрехи. Нищо, което да ни отведе някъде.
Робърт подпря лакът на бюрото си.
— Има ли вече токсикологични резултати, докторе?
— Да, но трябваше да настоявам за тях. Лаборантите са претоварени. — Тя млъкна за част от секундата. — И тук нещата стават интересни. И определено още по-зловещи.
Хънтър привлече вниманието на Карлос, като му направи знак да слуша по деривата.
— Какво показва тестът, докторе? — попита Робърт.
— Знаем, че за да удължи страданията на жертвата, извършителят е защипал брахиалната артерия на ампутираната дясна ръка, използвайки медицински форцепс, за да не изтече кръвта. Нещо обаче ме озадачи още отначало.