Робърт придърпа стола и седна до бюрото си.
— Жертвата е била в крехко състояние. — Думите му не прозвучаха като въпрос.
— Точно така. Дерек Никълсън вече е бил в последния стадий на рак на белите дробове. Тялото му е било немощно като на деветдесетгодишен човек. Съпротивата му срещу болката и издръжливостта са били сведени до малка част от онова, което би трябвало да бъдат. Някой в това състояние може да умре от шока, ако загуби пръст. Той е загубил пет от пръстите на ръцете си, всичките десет пръста на краката, езика и едната си ръка, преди да умре.
Хънтър и Гарсия се спогледаха разтревожено.
— Както предполагах — продължи съдебният лекар, — Дерек Никълсън не е бил упоен, но е бил натъпкан с лекарства.
— Какво е използвал убиецът?
— Токсикологичният анализ показва високи нива на няколко силни лекарства, но това може да се очаква предвид влошеното здраве на жертвата. Някои от лекарствата обаче не се връзват.
— Кои?
— Открихме високи нива на пропафенон, фелодипин и карведилол.
Карлос погледна партньора си и поклати глава.
— Чакай малко, докторе. По-полека с химическия жаргон. Химията не беше най-силният ми предмет в училище, а пък и това беше отдавна. Какви са тези лекарства?
— Пропафенонът е канализиращ натрий и забавя притока на натриеви йони в сърдечния мускул, фелодипинът е канализиращ калций блокер и страхотен за регулиране на високо кръвно налягане. Карведилолът е бета-блокер и пречи на свързването на норепинефрина и епинефрина с бета-адреноцепторите. Комбинацията от тези три лекарства силно потиска производството на адреналин в организма.
Гарсия така се намръщи, че челото му заприлича на сушена слива.
— Нали чу, че химията не беше най-силният ми предмет в училище, докторе? Нито пък биологията. Представи си, че съм седемгодишно хлапе, и ми го обясни отново.
— Накратко, това е много силен коктейл, за да забавиш ритъма на сърцето, да контролираш кръвното налягане и да потиснеш производството на адреналин. Както знаеш, адреналинът се отделя, когато човек усети опасност. Това е хормонът на страха и болката. Ускорява сърдечния ритъм, разширява дихателните пътища и подготвя човека да се бори или да бяга.
Карлос все още изглеждаше озадачен.
— Убиецът е намалил кървенето на жертвата и е потиснал производството на адреналин — каза Хънтър.
— Точно така — потвърди доктор Хоув. — Когато организмът усети опасност или почувства болка, например, ако му отрязват пръст или езика, освобождава се адреналин и сърцето започва да бие по-бързо и да изпомпва повече кръв към засегнатата зона, мозъка и мускулите. Тези три лекарства не позволяват това да стане. Те запазват сърцето в покой, дори забавят ударите му. По този начин в тялото на жертвата циркулира по-малко количество кръв. Човекът кърви много по-малко от очакваното. Но нито едно от тези лекарства няма упойващ ефект.
— Това означава, че жертвата чувства болката, но издържа по-дълго — схвана Гарсия.
— Правилно. — Когато жертвата е жестоко разрязана, но не са увредени жизненоважни органи, има два начина, по които може да умре — да й изтече кръвта или сърцето да се претовари до такава степен, че да спре. Убиецът е решил и двата проблема по нестандартен начин с тази комбинация от лекарства. Искал е жертвата да умре бавно и да чувства толкова много болка, колкото може да издържи. Но без хирургичен екип, който да му помага, убиецът е трябвало да действа много по-бързо, за да извърши ампутациите и да ограничи кръвоизлива, преди да изтече кръвта на жертвата. Коктейлът от лекарства му е помогнал много. — Доктор Хоув замълча, разсъждавайки върху жестокостта на собствените си думи. — Мисля, че всичко това подкрепя подозренията ни, че убиецът има познания по медицина, Робърт. И бих отбелязала, че са много добри.
18.
Хънтър и Гарсия едновременно оставиха телефонните слушалки на вилките. Робърт преплете пръсти, сложи лакти на облегалките на стола си и се облегна назад.
— Добре — обърна се той към партньора си. — Знам, че е малко вероятно, но тъй като и трите лекарства в токсикологичния анализ се продават само с рецепта, нека да проверим аптеките и фармацевтите дали някой е продал и трите с една рецепта на един човек. Кой знае, може да извадим късмет.
Карлос вече четеше имейла, който току-що бяха получили от доктор Хоув, и си записваше имената на трите лекарства.
— Какво става със списъка на престъпниците, които Никълсън е изпратил в затвора? — попита Хънтър.