— Още не сме го получили, но екипът работи върху него.
— Кажи им, че трябва да променим приоритетите. Да проверят дали някой в списъка има медицинско образование и е работил в болница, старчески дом и може би дори в спортна зала.
Веждите на Гарсия потрепнаха.
— Спортните инструктори и личните треньори трябва да знаят как да оказват първа помощ — обясни Робърт. — Ако някой от хората в списъка знае дори да слага правилно лейкопласт, искам да знам името му.
На вратата се почука.
— Влез — извика Хънтър.
Вратата отвори дребна и много хубава жена в тъмен делови костюм. Имаше дълга, права, изрусена коса и тъмнокафяви очи. В дясната си ръка държеше черно кожено куфарче. Нямаше съмнение, че е адвокат или работи за адвокат.
— Детектив Хънтър? — попита тя и погледна точно него.
— Да. Какво обичате? — Той стана.
Жената пристъпи напред и подаде ръка.
— Аз съм Алис Бомонт. Работя в Окръжната прокуратура на Лос Анджелис Каунти пряко с господин Брадли. Той каза, че можете да използвате помощта ми в разследването на смъртта на Дерек Никълсън. — Тя стисна ръката на Робърт твърдо и уверено.
Карлос се намръщи.
Хънтър се вгледа изпитателно в жената пред него. В очите й се четеше интелигентност. Той забеляза, че Алис Бомонт вещо и крадешком огледа кабинета и за по-малко от две секунди видя всичко. В нея имаше нещо странно познато.
— Прокурор Брадли ми даде визитната ви картичка — каза Робърт, — но може би съм го разбрал погрешно. Мисля, че той каза да ви се обадя, ако се нуждаем от помощта ви.
— Повярвайте ми, детектив, нуждаете се от помощта ми. — Тонът й беше уверен като поведението й. Тя се обърна към Гарсия: — А вие трябва да сте детектив Карлос Гарсия.
— Самата легенда — пошегува се той и стисна ръката й.
Алис не се усмихна. Приближи се до бюрото на Хънтър, сложи куфарчето си, отвори го и извади няколко листа, които беше закачила заедно.
— Това е списък на всички закононарушители, които Дерек Никълсън е изпратил или помогнал да изпратят в затвора през годините. — Тя го даде на Робърт. — В списъка има някои доста гадни типове. Съставен е според жестокостта на престъплението и на първо място са най-големите насилници и садисти, а също и онези, които наскоро са били освободени условно или под гаранция. — Погледът й се стрелкаше ту към Хънтър, ту към Гарсия. — Направих проверка. Никой от извършителите на тежки престъпления, които той е осъдил, не е освободен и никой не е избягал. Досиетата на извършителите на по-дребни нарушения, които или са излежали присъдите си, или са били освободени предсрочно поради някаква причина, не показват хора, способни на такова престъпление.
— Ще се изненадате, ако видите на какво са способни хората — рече Карлос и тръгна към партньора си да види списъка. — Особено онези, които не изглеждат такива.
— Прочели сте досиетата? — попита Хънтър.
— Да, онези, които са най-уместни в случая.
— Кой определя уместността им? Вие ли?
Тя не отговори.
Той се вгледа в очите й и после започна да прелиства страниците. В списъка имаше повече от деветстотин имена.
— Казахте, че наскоро не е бил освободен никой от извършителите на тежки престъпления в списъка. За колко скоро говорим?
— От миналата година.
— Трябва да се върнем по-назад — заяви Хънтър.
— Няма да е проблем. Колко назад искате да се върнем?
— Пет години, може би десет.
— Дайте ми компютър с бърз интернет и след няколко минути ще ги имате.
— Искам да знам и за какво е бил осъден всеки един от този списък.
— Написано е до името и възрастта — с леко раздразнение отвърна Алис и кимна към листовете.
Робърт не отмести очи от лицето й.
— Тук пише убийство, тежко убийство, въоръжен обир и така нататък. Искаме да знаем какво точно са извършили и как са го извършили. Какви оръжия са използвали. Кърваво ли е било местопрестъплението. Дали извършителят е упражнил насилие, защото е изгубил контрол, или защото това му е доставяло удоволствие. Трябват ни характерни подробности.
— Пак ви казвам, не е проблем. Само ми дайте компютър.
— Освен това трябва да съпоставим имената в списъка с всеки член на семейство или банда, който е навън и може да е достатъчно луд, за да търси отмъщение от страна на затворника.
— Няма проблем.
Хънтър погледна списъка, после Гарсия и накрая отново Алис.