Выбрать главу

Хънтър не беше в състояние да откъсне очи от скулптурата. В паметта му проблясваше образът на оригинала, същински фойерверки, които избухват на всеки няколко секунди. Подсъзнанието му възвърна същите усещания, които беше изпитал преди два дни, когато отиде на местопрестъплението. Долови парливата миризма във въздуха. Видя разплисканата по стените и пода кръв и как се процежда от скулптурата от човешка плът. За секунда зърна дори думите, написани с кръв на отсрещната стена: ДОБРЕ, ЧЕ НЕ ЗАПАЛИ ЛАМПИТЕ.

— Може ли да си налея чаша вода? — попита Алис, нарушавайки мълчанието. Думите й сякаш прекъснаха някакъв групов транс. Робърт и Карлос примигаха едновременно.

— Разбира се — отвърна Хънтър и скръсти ръце. Вниманието му все още беше съсредоточено върху скулптурата. Той заобиколи от другата страна да я огледа от различен ъгъл.

Гарсия отстъпи няколко крачки назад, сякаш се опитваше да види по-голяма картина.

Творението не приличаше на нищо, което бяха виждали, и не отключи нищо в съзнанието им.

— Това е най-гротескното нещо, което съм виждала — заяви Алис, след като изпи цяла чаша вода, сякаш за да угаси някакъв вътрешен огън. — И съдейки по начина, по който го гледате, и вие нямате представа какво означава, нали?

— Работим по въпроса — каза Робърт.

Тя отново напълни чашата.

— Познавам един човек, който може да помогне.

20.

Силвър Лейк е хълмист квартал на изток от Холивуд и на северозапад от центъра на Лос Анджелис, населен с разнообразни етнически и социално–икономически групи, но най-вече известен с еклектичните събирания на хипитата и творците, които живеят там, както и с многобройна общност на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и травестити. Районът е дом и на част от най-известната модернистична архитектура в Северна Америка и Хънтър и Алис отиваха точно там.

Алис имаше червен корвет и го караше като млад автомобилен състезател, който иска да се докаже — пресичаше лентите, без да даде мигач, врязваше се най-отпред в потока от коли и настъпваше газта, сякаш се опитваше да надбяга цунами всеки път, когато светофарът светнеше жълто. Робърт седеше до нея със закопчан предпазен колан.

— Госпожице Бомонт, ако се движим малко по-бързо, може да се върнем назад във времето — подхвърли той, когато тя зави по Уест Сънсет Булевард.

Тя се усмихна.

— Плаша ли ви?

— Така както шофирате, бихте уплашили дори Михаел Шумахер.

Алис пак се усмихна.

— Виж, ако престанеш да ме наричаш госпожице Бомонт и започнеш да ме наричаш Алис, ще карам по-бавно.

— Договорихме се, Алис. А сега, моля те, дръпни крака си от педала за газта, преди да се озовем в 1842 година.

Те стигнаха до Силвър Лейк само за петнайсетина минути.

— Не се притеснявай — рече тя, когато спря пред художествена галерия „Джалмар“. — Мигел е малко ексцентричен.

Хънтър взе копието на зловещата скулптура от задната седалка и влезе след Алис в галерията.

Мигел Джалмар беше колекционер на произведения на изкуството и изключително добър познавач в областта на модерната скулптура. Изпитваше страст към изкуството от много ранна възраст и още като младеж беше започнал да колекционира творби.

— Алис, скъпа — с тънък, пронизителен глас възкликна Мигел, остави книгата, която четеше, и скочи от стола веднага щом те влязоха в галерията.

Той беше на около четирийсет и пет години, висок, слаб и с права, гарвановочерна коса. Беше безупречно облечен в костюм „Долче и Габана“, имаше тридневна брада и ухаеше на скъп одеколон. Мигел прегърна Алис, сякаш беше открил отдавна изгубила се сестра, и я разцелува по двете бузи.

— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем веднага, Мигел — каза Алис и се откъсна от прегръдката му. — Признателни сме ти.

— Скъпа, знаеш, че бих направил всичко за теб. — Тънкият, пронизителен тон се изпари от гласа му, но женствеността остана. Погледът му се насочи към Робърт и Мигел учудено повдигна вежди. — А този кой е? И по-важното, къде го криеш?

— Това е Робърт Хънтър, мой приятел.

Хънтър се усмихна и кимна на Мигел.

— Робърт Хънтър1? О, какво силно, мъжествено име! Харесва ми. И, Боже, какви широки рамене и мускули! Обзалагам се, че си културист.

Ето какво имаше предвид Алис под „ексцентричен“ — помисли си Робърт.

вернуться

1

Hunter (англ.) — ловец — Б.пр.