— Детектив — каза той и направи знак на Робърт да седне на едно от трите хубави кожени кресла пред бюрото. — Имате ли нещо против, ако се храня, докато разговаряме? Днес не съм обядвал.
— Не ме притеснявате. — Хънтър поклати глава и седна на креслото вляво.
Брадли отхапа огромен залък от сандвича. Върху опаковката покапаха майонеза, кечуп и горчица.
— Тя е много мила, нали? — попита той, докато дъвчеше.
— Моля?
— Алис — поясни прокурорът. — Момичето, което ви изпратих. Готина е, нали? И страхотно умна. Рядко се намира такава комбинация в днешно време. Но да не ви хрумват разни идеи в главата. Тя изобщо не е за вас.
Робърт нищо не каза. Само гледаше как Брадли избърса със салфетка капка горчица от ъгълчето на устата си.
— Е, какво мога да направя за вас, детектив? — продължи прокурорът. — И, моля ви, изразявайте се с цели изречения.
— Ще се опитам. Искам да ви задам няколко въпроса.
Брадли погледна Хънтър. Не очакваше такъв отговор.
— В момента сглобяваме пъзела.
— Добре. Питайте, детектив. — Брадли отново отхапа от сандвича и задъвка с отворена уста.
— Казаха ми, че сте посетили господин Никълсън в дома му преди няколко месеца, след като са му поставили диагнозата.
— Да. Отидох при него след работа. Исках да знае, че ако се нуждае от нещо, може да разчита на мен. Той работи тук двайсет години. Това беше най-малкото, което можех да направя.
— Спомняте ли си точно кога беше това?
Окръжният прокурор отвори бутилка „Доктор Пепър“ и изпи половината на големи глътки.
— Лесно мога да проверя. — Той се втренчи недоверчиво в Хънтър.
— Бихте ли го направили, ако обичате?
Брадли посегна към интеркома на бюрото си.
— Грейс, преди няколко седмици ходих при Дерек Никълсън. Има ли нещо записано в програмата ми? Би ли проверила и да ми кажеш в кой ден е било?
— Разбира се, прокурор Брадли. — Последва кратко мълчание, озвучено от тракане по клавиатура. — Посетили сте господин Никълсън на седми март. След работно време.
— Благодаря, Грейс. — Той кимна на Робърт.
Хънтър си записа в тефтерчето.
— Горе-долу по същото време и някой друг е посетил господин Никълсън в дома му. Знаете ли нещо за това? Дали този човек е от персонала ви, вероятно добър приятел на господин Никълсън?
Брадли се подсмихна.
— Детектив, за мен работят повече от триста прокурори и приблизително още толкова служители на различни длъжности.
— Висок метър и осемдесет, горе-долу на същите години като господин Никълсън, с кестенява коса… Ако е бил някой от канцеларията ви, може да е споменал пред вас за посещението си при господин Никълсън.
— Никой не ми е казвал, че е ходил при Дерек, но мога да разпитам служителите си и да разбера. — Брадли взе писалка и записа нещо на лист хартия. — Дерек беше добър и свестен човек, детектив. Всички се разбираха с него. Съдиите го обичаха. И кръгът му от приятели се простираше извън прокуратурата.
— Разбирам, но ако другият посетител е бил някой от канцеларията ви, бих искал да му задам няколко въпроса.
Брадли го изгледа и после се изсмя подигравателно.
— Искате да кажете, че някой от прокуратурата може да е заподозрян?
— При липсата на информация всеки е заподозрян — отвърна Робърт. — Пише го в наръчника на детектива. Събираме информация и я използваме, за да елиминираме хора от списъка със заподозрените. Такава е процедурата.
— Недейте да хитреете, по дяволите. Тези тъпотии може да са смешни на тъпите ви приятели, но не и на мен. Аз ръководя проклетото разследване, затова по-добре ми покажете малко уважение, защото в противен случай следващата ви работа ще бъде да водите полицейските кучета да се изходят, чувате ли?
— Силно и ясно, но все пак искам да знам дали другият посетител на господин Никълсън е бил някой от Окръжната прокуратура.
— Добре — отвърна Брадли след кратко мълчание. — Ще проверя и ще ви кажа. Има ли още нещо, детектив? — Той погледна часовника си.
— Само още едно. Господин Никълсън споменавал ли ви е, че иска да се помири с някого? Да каже на някого истината за нещо?
В челюстта на Брадли потрепна мускул. Той спря да дъвче.
— Да се помири с някого? Какво искате да кажете?
Хънтър му обясни какво е казала Ейми Даусън.