— И вие мислите, че Дерек е имал предвид човека, който го е посетил преди няколко месеца?
— Възможно е.
Прокурорът избърса устата и ръцете си с нова салфетка, облегна се назад на кожения въртящ се стол и се вгледа в Робърт.
— Дерек не ми е споменавал нищо. Нито че иска да се помирява с някого, нито че трябва да каже на някого истината за нещо.
— Знаете ли какво е имал предвид?
Брадли хвърли поглед към стенния часовник и после отново се обърна към Хънтър.
— Живеем в объркан свят, детектив. Вие най-добре от всички знаете това. Ние, като държавни прокурори, се стремим да изпратим в затвора хората, които не са годни да живеят в него. Работим с доказателства, които ни дават детективи като вас, криминалисти, специалисти, наши следователи, свидетели и така нататък. Но сме и човешки същества и като такива правим грешки. Проблемът е, че поради естеството на работата ни грешките ни имат драматични последици.
Робърт се размърда на мястото си.
— Искате да кажете, че или невинен човек отива в затвора, или виновният излиза на свобода.
— Не е толкова просто, детектив.
— Господин Никълсън допускал ли е такава „грешка“?
— Не мога да отговоря на този въпрос.
Хънтър се наведе напред.
— Не можете или не искате?
Погледът на Брадли се промени и стана по-суров.
— Не мога, защото не знам отговора.
Робърт се вгледа изпитателно в безизразното му лице.
— Мога обаче да ви кажа, че всеки прокурор с дълъг стаж поне веднъж е правил такава грешка. Много пъти съм попадал на обвиняем, който със сигурност е виновен и поради някакъв процедурен пропуск, някой кретен в лабораторията или ченге новобранец, което е объркало нещата при ареста или на местопрестъплението, или е компрометирало веществените доказателства, отрепката е пусната на свобода.
Хънтър беше изпадал в подобно положение много пъти, но знаеше, че и обратното е вярно. Имаше съдебни дела, когато невинен човек отиваше в затвора или по-лошо — получаваше смъртно наказание за нещо, което не беше извършил.
— На всички ни се е случвало, детектив. И Дерек Никълсън не правеше изключение.
22.
Хънтър прекара остатъка от деня в кабинета си. В главата му се въртяха рояк въпроси и в същото време не преставаше да мисли за думите на Мигел Джалмар.
„Наистина ли е така?“ — чудеше се той. Това ли се опитваше да им каже със скулптурата убиецът? Възможно ли беше да е толкова арогантен и заблуден, че да се мисли за Господ и че може да прави каквото иска, без никой да му попречи?
Робърт знаеше, че отговорът на този въпрос е звучно „да“. Това се случваше много по-често, отколкото психолозите, специалисти по престъпно поведение, бяха склонни да признаят. Някои го наричаха „комплекс на убиеца Господ“. В повечето случаи се отключва в момента, когато убиецът осъзнае, че притежава сила, обикновено приписвана само на Господ — силата да решава кой да живее и кой да умре. Силата да стане върховен господар на смъртта. И тази сила е много по-пристрастяваща от всеки наркотик. Тя издига често уронваното им себелюбие до висоти, каквито те никога не са си представяли. И в този момент ги приравнява с Господ. И щом веднъж изпитат това чувство, повече от вероятно е те да поискат още.
Скулптурата отново беше сложена до таблото със снимките и Хънтър все още не можеше да откъсне вниманието си от нея за повече от минута. Гротескното произведение започваше да си играе със съзнанието му.
Алис седеше в ъгъла и работеше на преносим компютър. Задачата й беше да разбие на няколко категории списъка с престъпниците, които Дерек Никълсън бе изпратил зад решетките. След срещата си с окръжния прокурор Брадли Робърт я беше помолил да състави и нов списък — на всички съдебни дела, които Дерек Никълсън би спечелил, но беше загубил поради процедурни пропуски или грешка на човек, участвал в ареста или в събирането на доказателства. Той искаше да разбере кои са били жертвите, дали са обвинили Никълсън, че е загубил делото, и дали са способни на такъв вид отмъщение.
Гарсия цял ден проверява аптеки и фармацевти. Никой не беше продал рецепта с трите лекарства, използвани от убиеца, за да забавят сърдечния ритъм на Дерек Никълсън. Карлос установи, че проблемът е, че тези лекарства могат да се получат безпроблемно от нелегални магазини в интернет.
Хънтър погледна часовника си. Ставаше късно. Той се изправи и за стотен път се приближи до скулптурата.