С периферното си зрение съзря движение и затаи дъх.
Някой излезе от сенките, приближи се до стола и спря пред него.
Андрю видя лицето на човека и очите му се присвиха учудено. След миг позна кого вижда. Монтьорът, който беше дошъл да поправи мотора на лодката му.
— Сигурно е много странно да не чувстваш тялото си — каза монтьорът, гледайки право в очите Насхорн.
Андрю изпусна затаения си дъх и издаде ужасения, но слаб вопъл, заседнал в гърлото му.
Монтьорът се усмихна.
Жертвата се опита да каже нещо, но без да може да контролира челюстта си, издаде само нечленоразделни звуци.
— Съжалявам за челюстта ти. Не исках да я счупя. Трябваше да те ударя по тила, но ти се обърна в последната секунда. Но всъщност аз губя, защото сега ти не можеш да говориш, а аз много исках да те чуя.
Ако страхът имаше миризма, Андрю беше потопен в нея.
— Нека да ти покажа нещо. Искам да видя реакцията ти.
Насхорн отново се помъчи да преглътне. Беше толкова уплашен, че този път не усети болка.
Монтьорът посочи мръсен парцал, който покриваше нещо на малкия бар вляво от зрителното поле на Андрю.
Вниманието му се насочи към предмета.
— Готов ли си? — попита монтьорът и изчака няколко секунди, за да засили напрежението. — Не, разбира се. Никой не е готов за такова нещо.
Той дръпна мръсния парцал и го пусна на пода.
Насхорн ахна и очите му се разшириха от ужас.
На бара бяха сложени окървавени човешки стъпала.
Монтьорът се наслаждаваше на мига.
— Познаваш ли ги?
Страх и сълзи изпълниха очите на Андрю.
— Нека да ти помогна тогава. — Монтьорът извади иззад бара огледало с размери осемдесет на петдесет сантиметра, вдигна го и го наклони така, че той да види отражението на краката си.
Андрю най-после разбра защо под стола му има толкова много кръв.
24.
Алис гледаше скулптурата с присвити очи. На лицето й беше изписана смесица от озадаченост и изненада. Нямаше представа какво е видял Хънтър.
Гарсия все още не помръдваше. Очите му се бяха отместили от копието и се бяха насочили към партньора му, и после към екранчето на фотоапарата. Той разглеждаше последните три снимки, които беше направил, взирайки се внимателно във всяка, но не видя нищо по-различно.
— Признавам, че съм озадачен — заяви. — Какво забеляза, Робърт? — Той погледна Алис и видя, че и на нейното лице е изписана изненада. — Какво видя, което ние не виждаме?
— Ще трябва да го видиш с очите си. Ще ти покажа. — Хънтър се приближи до бюрото си, взе стандартно полицейско фенерче „Маглайт“ и отиде при Гарсия. Запали фенерчето и го насочи към скулптурата от височината на кръста си.
Карлос и Алис се вгледаха. Озадачеността им се засили.
— Е, и? — попита Алис.
— Не гледайте скулптурата, а стената зад нея и сянката й.
Гарсия и Алис едновременно насочиха погледи към стената.
На лицата им се изписа изненада.
Алис отвори широко уста.
— Не може да бъде — възкликна Карлос.
Сянката, която скулптурата хвърляше върху стената, когато се осветеше точно под този ъгъл, образуваше два ясни силуета.
— Куче и птица? — попита Алис, приближи се и отново погледна копието на скулптурата. — Какво е това, по дяволите? — От мястото, където стоеше, свързаните части от тяло изобщо не приличаха на куче и птица. Нищо чудно, че никой не ги беше видял.
Робърт сложи фенерчето на лавицата зад него. Лъчът беше насочен на същата височина и под същия ъгъл. Сенките се преместиха малко, но все още бяха там. Той пристъпи към стената, за да ги види по-добре.
— Убиецът е разчленил жертвата, за да направи сенки на фигури като в куклен театър? — изуми се Гарсия. — В това има още по-малко логика.
— Той предава послание, Карлос — отвърна партньорът му. — В тези образи трябва да има скрито значение.
— Искаш да кажеш… нещо като гатанка в гатанката? Първо скулптурата, а сега фигурите от сенки. Кой знае какво ще има по-нататък? Задал ни е картинен ребус?