— Може ли да запалим лампите, докторе? — попита Гарсия.
— Да — кимна тя.
Карлос щракна електрическия ключ за осветлението.
Лампата на тавана проблесна два пъти и светна. Беше малко по-силна от свещите.
Доктор Хоув приклекна до вратата. Вниманието й беше привлечено от първата голяма локва кръв. Тя потопи показалеца си в нея и после го потърка с палеца, за да провери гъстотата. Силната металическа миризма на кръвта опари носа й, но тя не трепна. Изправи се, заобиколи по външния периметър и се приближи до стола и обезглавения и разчленен труп.
Хънтър отиде до масичката за кафе, където беше оставена главата. На лицето на жертвата беше изписан силен, умопомрачителен страх. Ивици разплискана кръв го оцветяваха като бойна окраска. Робърт се наведе и огледа устата. За разлика от първата жертва езикът на Насхорн не беше отрязан. Беше се дръпнал назад и почти докосваше сливиците, но беше там. В лявата страна на лицето имаше огромна рана. Челюстта беше счупена и от кожата се подаваше окървавено парче кост, широко половин сантиметър.
— Послесмъртното вкочаняване още не е започнало — каза съдебният лекар. — Според мен той е мъртъв от по-малко от три часа.
— Убиецът е искал да намерим жертвата бързо — отбеляза Хънтър.
Каролин го погледна с любопитство.
— Първият полицай, дошъл на местопрестъплението, каза, че стереоуредбата е била включена и е гърмяла силна рок музика.
— Убиецът ли я е оставил така?
— Кой друг? — отвърна Гарсия. — Искал е да привлече внимание към лодката. Знаел е, че някой скоро ще се оплаче или ще дойде да почука.
— Точно така. — Робърт се върна на входа на каютата. Както бе споменал полицай Роджърс, на стол до вратата имаше малко черно дистанционно управление.
— Той каза, че се повтаряла третата песен.
— Само третата песен? — Патоанатомът се огледа и видя стереоуредбата върху барчето в дъното на каютата.
— Да.
— Хайде да я чуем — предложи тя.
Хънтър избра третата песен и я пусна.
Помещението се изпълни с изключително силна музика. Първо бас китара и после барабани, бързо последвани от клавишни инструменти. След няколко акорда се включиха вокали и електрически китари.
— Наистина е силна, по дяволите. — Карлос запуши ушите си.
Доктор Хоув трепна.
Робърт намали звука, но не спря диска.
— Песента ми е позната. — Съдебният лекар се намръщи и се опита да си я спомни.
Хънтър кимна.
— Групата се казва „Фейт Ноу Мор“. Убиецът, изглежда, има чувство за хумор.
— Защо? — попита Гарсия.
— Това е една от най-известните им песни — обясни Хънтър. — Стара е, мисля, че от края на осемдесетте години. Нарича се „Разпадам се“. Хорът пее, че някой се разпада на парчета и трябва отново да бъде сглобен. Метафорично, разбира се.
Карлос и Каролин се спогледаха.
— Ето, слушайте — каза Робърт.
Гарсия и патоанатомът инстинктивно се обърнаха към стереоуредбата и се заслушаха. Щом хорът свърши, Хънтър спря песента.
В каютата настъпи тишина.
— Откъде знаеш? — попита доктор Хоув. — И не ми казвай, че четеш много.
Робърт повдигна рамене.
— Харесвам рок музиката. Обожавах този албум.
— Този човек е напълно побъркан — заяви Карлос и отстъпи крачка назад. — Колко извратен трябва да е някой, за да направи такова нещо… — Той вдигна ръце и огледа каютата. — И да прояви чувство за хумор?
Хънтър и съдебният лекар не отговориха. Нямаше какво да кажат.
28.
Продължителното мълчание беше прекъснато от стъпки и гласове навън. Хънтър, Гарсия и доктор Хоув се обърнаха към входа на каютата. Секунда по-късно на прага се появиха двама криминалисти, облечени в бели гащеризони с качулки. Носеха метални куфарчета.
— Дайте ни минутка, Глен — каза патоанатомът и вдигна дясната си ръка, преди криминалистите да влязат.
Глен Игън и Шона Рос спряха до стъпалата.
— Първо искаме да огледаме някои неща — добави съдебният лекар. — Може да започнете на палубата.
— Няма проблем, докторе. — Те се обърнаха и се качиха горе.
— Побъркан или не — продължи доктор Хоув, — убиецът знае какво прави. — Вниманието й отново се насочи към осакатения труп на стола. — Този път е използвал игла и конец, за да зашие брахиалните артерии и да ограничи кървенето и, изглежда, е свършил добра работа. — Тя погледна под стола. Краката на Насхорн бяха бинтовани на глезените, където бяха отрязани стъпалата. — И неизвестно защо убиецът е превързал раните на краката.