Робърт се приближи да види по-добре.
— Странно — отбеляза той и изведнъж отново долови необикновената парлива миризма.
— Да, много странно — съгласи се Каролин.
Карлос извади диска от стереоуредбата и го сложи в найлонов плик за веществени доказателства. На лавицата имаше и други дискове. Гарсия ги прегледа набързо. Повечето бяха на рок групи от осемдесетте и деветдесетте години на двайсети век.
Хънтър най-после пристъпи към новата скулптура, която беше още по-извратена и зловеща от първата.
Този път ръцете бяха отрязани от тялото точно под раменете и след това още веднъж в лакътните стави, на четири парчета. Двете предни части бяха завързани с тел, със събрани една до друга китки, и изправени. Ръцете бяха непохватно разтворени с дланите нагоре, сякаш готови да хванат летяща топка. Палците бяха изкривени, очевидно счупени. Всички други пръсти липсваха. Бяха отрязани в кокалчетата и стегнато завързани два по два с тел и залепени с каноколит и образуваха четири отделни фигури. Убиецът обаче ги беше направил да изглеждат почти еднакви, като ги беше изрязал в странни фигури — уголемени и заоблени на върха, извити в средата и изтънени в основата. Бяха поставени на кухненския плот, на трийсетина сантиметра от ръцете. Двете фигури бяха изправени. Другите две лежаха една върху друга.
— Е, какво мислите, че е този път? — попита Карлос и пристъпи по-близо. — Крокодил?
Доктор Хоув изненадано присви очи.
— Този път? Досетили сте се какво означава първата скулптура?
— Още не сме разбрали значението й — отвърна Робърт.
— Но знаем какво образува скулптурата — добави Гарсия.
— Образува?
Карлос погледна крадешком партньора си и направи гримаса.
— Скулптурата образува фигури от сенки на стената.
— Моля?
Гарсия кимна.
— Да, правилно ме чу, докторе — потвърди той. — Фигури от сенки. При това доста умело направени. Първата скулптура хвърля на стената сянка на куче и птица. Или нещо подобно.
Каролин имаше такъв вид, сякаш очакваше някой от детективите да прихне да се смее, но това не стана.
— Открихме го случайно — каза Хънтър. — Няколко минути преди да ни се обадят за пристанището. Нямахме възможност да анализираме добре сенките.
— Той набързо й разказа какво се е случило в кабинета му.
— И сенките приличат на куче и птица?
— Да.
Зелените й очи се отместиха към барплота.
— И сте сигурни, че това не е случайно?
Двамата детективи поклатиха глави.
— Образите са твърде добре очертани, за да е случайно — каза Робърт.
— И сега трябва да разберете какво означават кучето и птицата?
— Точно така — отговори Карлос. — Убиецът си играе с нас, докторе. Задава ни гатанка в гатанката. Може би сенките не означават нищо и в момента той ни се подиграва. Кара ни да се въртим в кръг, опитвайки се да разберем дали наистина има смисъл в Скуби Ду и птичето Туити, а в това време отново разчленява хора.
— Почакайте. — Доктор Хоув вдигна ръка. — Образите приличат ли на анимационни герои?
— Не — поясни Гарсия. — Извинявам се за неуместното си чувство за хумор.
Съдебният лекар погледна Хънтър и посочи скулптурата.
— Ако сте прави, това нещо също би трябвало да хвърля някаква сянка на фигура на стената.
— Вероятно.
Ако в каютата имаше уред за измерване на напрежението, стрелката му щеше да прехвърли максимума.
— Тогава да проверим — предложи Хоув. Любопитството й беше толкова силно, че бе почти видимо.
Тя щракна фенерчето си, а после се приближи до електрическия ключ и угаси осветлението.
Робърт и Карлос също запалиха фенерчетата си. Няколко минути обикаляха уродливата скулптура, осветяваха я от всички страни и се вглеждаха в сенките, които хвърляше на стената.
Не видяха нищо — нито животни, нито предмети или думи.
Погледът на Хънтър отново се отправи към главата на Насхорн на масичката за кафе. Нещо в начина, по който беше поставена, привлече вниманието му. Гледаше право към скулптурата, но от малък ъгъл и леко нагоре.
— Ще опитам нещо. — Робърт се премести и насочи лъча на фенерчето към скулптурата, но този път точно под ъгъла, под който гледаше главата на Насхорн. — Може би убиецът ни показва как да я гледаме.