— Като е сложил точно там главата на жертвата? — малко недоверчиво попита Каролин.
— Кой знае? Не бих пренебрегнал нищо за това чудовище.
Всички млъкнаха и се втренчиха в странните сенки на стената зад скулптурата.
Тялото на доктор Хоув се разтрепери като наелектризирано и кожата й настръхна.
— Да ме вземат дяволите!
29.
На паркинга зад кино „Ню Уърлд“ в Марина Дел Рей бяха спрели най-малко дузина полицейски коли. Насъбралата се любопитна тълпа вече беше значителна и броят на новинарските микробуси и репортерите се беше удвоил през последния час.
— Извинете — каза млада жена на двайсет и пет години на монтьора, който стоеше в края на тълпата и спокойно наблюдаваше полицейския и медийния цирк. — Знаете ли какво се е случило тук? — Тя говореше с акцент от Средния Запад, може би от Мисури или Уисконсин. — Яхта ли е била открадната?
Монтьорът се подсмихна на наивността на жената и се обърна с лице към нея.
— Мисля, че за една открадната яхта не биха дошли толкова много ченгета и телевизионни екипи. Дори в Лос Анджелис.
Очите на жената се отвориха по-широко.
— Някой е бил убит? — попита с вълнение.
Монтьорът помълча и после кимна.
— Да. В последната лодка в края на дока.
Жената се повдигна на пръсти, за да зърне лодката, но не видя нищо, освен главите на няколко любопитни зяпачи като нея.
— Изнесоха ли вече трупа? — попита тя, докато се въртеше се наляво и надясно и се опитваше да съзре нещо.
— Мисля, че не са.
— Отдавна ли сте тук?
— Може да се каже — отвърна монтьорът.
— Чудя се какво ли е станало.
Монтьорът беше чел някъде, че повечето хора изпитват нездрав интерес към смъртта. Колкото по-жестока и страшна, толкова повече искаха да знаят за нея и да видят трупа. Някои учени приписваха това на първичен инстинкт за насилие — спящ и непроявен в някои, но много активен в други. Някои психолози смятаха, че е свързан с обсебеността на хората да разберат смъртта и какво се случва с това.
— Чух, че са го обезглавили — каза той, разпалвайки извратеното любопитство на жената.
— Не може да бъде. — Тя се развълнува още повече, отново се надигна на пръсти и изви шия, опитвайки се да види нещо отвъд тълпата.
— Така чух — продължи монтьорът. — И цялата лодка била оплискана в кръв. Страшно извратено.
— Мили Боже! — Жената закри с ръка устата си.
— Да. Добре дошли в Лос Анджелис.
Тя изглеждаше отвратена няколко минути, докато очите й съзряха полицай точно пред тях. Жената подскочи въодушевено на пръсти като дете, на което току-що са казали, че ще отиде в „Дисниуърлд“ за пръв път.
— А, ето там има ченге. Хайде да отидем да го питаме.
— Без мен. Аз си свърших работата тук. И без това трябва да тръгвам.
— Не мога да повярвам, че не проявявате любопитство.
— Мисля, че ченгето няма да ми каже нещо, което вече не знам.
Жената се намръщи, като чу думите му, но беше твърде развълнувана, за да се замисли над тях.
— Е, аз ще го попитам. Искам да знам.
Монтьорът кимна и навлезе в тълпата.
Жената разбута хората и се приближи до полицая.
Нито тя, нито ченгето или някой друг забеляза мъничките петна кръв по панталоните на монтьора.
30.
Наближаваше един след полунощ, когато Хънтър най-после се върна в апартамента си. Отчаяно искаше да се изкъпе. В каютата имаше толкова много кръв, че въпреки предпазното облекло имаше чувството, че е омърсена не само кожата, но и душата му.
Той затвори очи, облегна глава на белите плочки и остави силната, гореща струя на душа да масажира напрегнатите мускули на врата и раменете му. Бавно прокара ръка през косата си. Пръстите му докоснаха дълбокия грозен белег на тила му и той опипа грубата, грапава кожа. Това беше спомен колко решителен и смъртоносен може да бъде злият ум. Не че се нуждаеше от напомняне. Въпреки че се случи преди няколко години, срещата му с чудовището, което медиите бяха кръстили Ангела на смъртта, беше прясна в паметта му като спомен отпреди минута. Болезненият белег на тила постоянно му напомняше колко близо бяха двамата с Гарсия до смъртта.
Проблемът беше, че каквото и да правеше, и колкото и бързо, и усилено да работеше полицията, не можеха да хващат престъпниците достатъчно бързо. Веднага щом заловяха и изпратеха в затвора някой маниакален убиец, по улиците вече обикаляха двама, трима или четирима. Везните бяха наклонени на погрешната страна. Колко иронично беше, че Града на ангелите, изглежда, привличаше повече зло от всеки друг голям град в САЩ.