— Мислят се за богове? — Алис си спомни какво им беше обяснил приятелят й, експертът по изящните изкуства.
— Понякога, да.
Тя се замисли.
— А каква е другата причина?
— Да объркат полицаите и да ги отклонят от вярната следа, така да се каже. В този случай уликите нямат нищо общо с престъплението, но ние не знаем дали е така, а те знаят, че ако оставят нещо очевидно важно, полицията ще трябва да го разследва. Такъв е протоколът. Ще бъде загубено ценно време, за да се разкодира фалшивата улика, която са оставили.
— И колкото е по-загадъчна, толкова повече време губи полицията?
— Да.
Алис разгада изражението на Хънтър.
— Но ти не вярваш, че тази теория е вярна за тези две убийства, нали?
— За второто, но има вероятност убиецът да е толкова заблуден, че да си мисли, че е непобедим и не може да бъде хванат. Да се мисли за Господ.
— Но не си убеден.
— Не — без колебание отговори той.
— Тогава имаш ли някакви други идеи?
Той погледна чашата си и после отново Алис.
— Мисля, че този убиец оставя улики, защото това е важно за него. Скулптурата и фигурите на сянката й имат специфично и много важно значение във всичко това. Все още не знаем какво е, но съм сигурен, че имат. Нещо пряко свързано с убиеца, жертвата, самото деяние или всичко заедно. Скулптурата и фигурите на сянката й не са създадени за забавление, само за да предизвикат полицаите и да ни отклонят от вярната следа, нито само за да ни покажат колко умен е убиецът, а защото без тях актът няма да е пълен. Не и за убиеца.
Алис се размърда нервно на мястото си. Нещо в думите на Хънтър я накара да се почувства неспокойна.
— Какво друго откри?
Тя сложи трети и последен лист на масичката за кафе.
— Нещо много интересно. И мисля, че това може да е отговорът, който търсим.
Той се приведе напред. Очите му пробягаха по текста.
— Спомних си, че Дерек обичаше митологията. Четеше много такива книги. И никога не пропускаше възможност да направи аналогия и да цитира откъс от митологията в обикновен разговор или по време на изявление в съда. Затова опитах изстрел в тъмното.
— И?
— Открих, че койотът споделя много общи характерни черти с митологичната фигура на гарвана — бързина, хитрост, потайност… но когато двете фигури се съчетаят, това най-често означава… — Алис посочи листа.
Робърт прочете реда.
— „фигурата на койот, съчетана с тази на гарван, символизира мошеник, лъжец, измамник, предател… същество или човек, който лъже.“
32.
Полицейска сирена, виеща в далечината, наруши зловещата тишина, която се беше възцарила във всекидневната на Хънтър. Алис се постара да разгадае изражението на Робърт, но не можа.
— Убиецът сигурно ни казва какво мисли за Дерек. Смята го за лъжец, измамник и предател. — Тя вдигна ръка, преди Хънтър да успее да отговори. — Знам какво ще кажеш. Дерек беше адвокат и мнозина смятат адвокатите за измамници и лъжци по професия.
Робърт мълчеше.
— Но Дерек Никълсън не беше обикновен адвокат, специалист по договорни отношения или правонарушения срещу личността. Той беше щатски прокурор. Имаше един-единствен клиент — щатът Калифорния. Работата му беше да осъжда престъпници, заловени от полицията. И заплатата му не зависеше от това дали ще спечели, или ще загуби делото, нито колко пари ще изцеди от ответника.
Хънтър все още не казваше нищо.
Алис се оживяваше все повече.
— Мисля, че убиецът не намеква за себе си, че е измамник, а има предвид Дерек, но не само защото е бил адвокат. Трябва да е заради нещо друго. Нещо, което още не сме открили.
— Стигна ли донякъде със списъка с престъпници, които Никълсън е осъдил през годините? — попита Робърт.
— Още нямам пробив — отвърна Алис и стана. — Нищо за онези, които са били освободени, или за роднините на тези, които все още са в затвора, не предполага, че са способни да извършат нещо от тази величина. Но ако има такива, ще ги намеря. Имаш ли нещо против да си взема още една бира? — Тя посочи към кухнята.
— Чувствай се като у дома си.
Алис отвори хладилника и се намръщи, като видя колко е празен.