— Койот и гарван — поправи я Хънтър, който влезе в стаята. Беше успял да поспи само малко повече от четири часа, но за него и това беше много.
— Какво? — Барбара се обърна към него. — Какви ги говориш, по дяволите, Робърт? И има ли значение точно какви са?
— Добро утро и на теб, капитане.
Тя посочи копието на скулптурата и после сенките на стената.
— Това на добро утро ли ти прилича?
— Койот и гарван? — попита Карлос и присви очи, докато гледаше фигурите от сенки.
Хънтър съблече якето си и включи компютъра.
— Как разбра? — настоя Гарсия.
— Не бях аз, а Алис.
Сякаш като по даден знак вратата се отвори и в кабинета влезе Алис Бомонт. Косата й пак беше завързана на опашка като предишния ден, но този път носеше скъпи маркови слънчеви очила. Беше облечена в безупречен светлосив костюм с бяла копринена блуза и кокетна огърлица от бяло злато.
Очите на всички се отправиха към нея.
Тя вдигна глава и спря, когато почувства горещите им погледи.
— Добро… утро… Нещо лошо ли направих?
— Току-що им казах, че ти откри, че фигурите от сенки са койот и гарван — отговори Робърт. — Може би трябва да обясниш какво означават.
Алис сложи куфарчето си до импровизираното си бюро и разказа на капитан Блейк и Гарсия какво беше открила предишната вечер. Щом тя приключи, в стаята за миг настъпи тишина.
— Има логика — съгласи се Карлос.
Барбара скръсти ръце и се замисли.
— Така както аз го виждам — продължи Алис, — ако убиецът смята Дерек за лъжец, тогава за да му отмъсти по този начин, това трябва да е свързано с нещо, което се е случило по време на някое от делата му. Вероятно е била предполагаема лъжа, заради която някой е загубил свободата си или е бил осъден на смърт. Някой, когото убиецът смята за невинен. Или дори, както Робърт предположи, лъжа, която е означавала, че някой не е получил правосъдието, което според него заслужава. Някой, който смята, че е измамен и предаден от системата и по-точно от Дерек.
Капитан Блейк все още мислеше.
— Разполагаме ли вече с някакви имена? Някого, който Дерек Никълсън е изпратил в затвора и който се вписва в тази теория? — Очите й отново се насочиха към Алис.
— Още не — отвърна Алис, без да трепне от суровия поглед на капитана, — но до края на деня ще имаме име.
— По-добре това да стане до обяд. Окръжният прокурор Брадли каза, че ти си най-добрата, която има, затова докажи го. — Барбара хвърли на бюрото на Хънтър сутрешния брой на „Ел Ей Таймс“. Заглавието на първата страница гласеше: УЖАСЯВАЩА СКУЛПТУРА. ПОЛИЦАЙ ОТ ЛОС АНДЖЕЛИС УБИТ И НАКЪЛЦАН НА ПАРЧЕТА.
Хънтър прегледа статията. Там се споменаваше, че каютата на лодката на Насхорн е била обляна в кръв, обезглавеният му и разчленен торс е бил оставен на стол срещу вратата и отрязаните части на тялото му са били използвани за създаване на гротескна и отблъскваща скулптура. Освен това пишеше, че по стереоуредбата е звучала силна хевиметъл музика. Не бяха включени реални подробности.
— Същата новина беше съобщена и по телевизията късно снощи и отново рано тази сутрин — продължи капитан Блейк, докато крачеше из кабинета. — Сутринта пред дома ми вече чакаха репортер и фотограф. По дяволите, щом разбера от кой полицай е изтекла информацията, до края на живота си ще чисти тоалетните.
— Мисля, че информацията не е изтекла от полицай, капитане — каза Робърт.
— Тогава от кого? От жената на съседната лодка, която е открила трупа?
Хънтър поклати глава.
— Тя е била твърде разстроена, за да говори с някого снощи. Отне ми половин час, докато измъкна някаква информация от нея. Подсъзнанието й вече започваше да блокира паметта. Почти единственото, което си спомняше, беше кръвта. И с нея имаше полицай, докато й дадоха успокоителни и заспа. Репортерите не са говорили с нея.
— И все пак са говорили с някого.
— Може би с пазача на яхтклуба, който е бил дежурен снощи. — Робърт извади тефтерчето си. — Някой си Къртис Лодейро, на петдесет и пет години. Живее в Мейуд. В паниката си Джийн Ашман хукнала към охраната, след като напуснала лодката на Насхорн. Докато се обаждала на телефон 911, Лодейро отишъл да провери. Той огледал местопрестъплението по-добре от нея.
— Страхотно. Сутринта окръжният прокурор ми се обади още преди да съм станала. Веднага след това звънна шефът на Насхорн и после директорът на полицията. Медиите душат около историята като гладни кучета и натискът за резултати в разследването се засили максимално. И всички искат отговори незабавно. Ако убиецът е търсил внимание, едно е сигурно — всяко ченге в града жадува за кръвта му.