— И какво прави дяволът? — попита капитан Блейк. — Гледа отвисоко четирима души?
Робърт повдигна рамене.
— И ти виждаш същото като нас, капитане.
Барбара започна да се изнервя.
— Страхотно! И какво по-точно означава този боклук?
— Още една гатанка в гатанката — отвърна Гарсия и се приближи до бюрото си.
— Още не знаем, капитане — призна Хънтър. — Нямахме време да анализираме и да проучим изображението и скрития му подтекст. Видяхме го едва снощи.
— Сянката, която прилича на глава с рога, може да представлява убиеца — предположи Алис, привличайки вниманието на всички, и посочи снимката. — Затова е много по-голяма от останалите три изображения. Изкривените пръсти, които хвърлят сенки на рога и цялата фигура, която прилича на дяволска глава, очевидно характеризират злото. Може би убиецът си мисли, че е обладан от зло същество. — Тя повдигна рамене и огледа останалата част от образа. — И вероятно причината да гледа отгоре четирите други фигури е, защото те представляват неговите… — Гласът й заглъхна и Алис потрепери, уплашена от мисълта, която се въртеше в главата й.
— Жертви — довърши изречението й Робърт.
Капитан Блейк едва не се задави.
— Чакайте малко. Казвате, че новата гатанка, тази сянка, може би представлява убиеца и плана му? — В гласа й отново прозвуча безпокойство.
Хънтър повдигна рамене.
— Както казах, все още не знаем, капитане.
— Но има логика, нали? — Настоя Алис. — Може би затова има две лежащи фигури. Вижте. — Тя се приближи и посочи на снимката. — Те вероятно изобразяват двете жертви — Дерек Никълсън и Андрю Насхорн. Може би убиецът ни казва, че се е прицелил в най-малко още две жертви. Преди малко ти обсъждаше това, нали? — обърна се Алис към капитан Блейк. — Каза, че убиецът е достатъчно дързък, за да дразни разследващите със съобщения, песни, скулптури и сенки. Тогава защо да не е толкова безочлив, че да ни казва, че ще убие още двама души? Знаем, че е самоуверен. И арогантен. — Тя почука с показалец по по-големия силует, който приличаше на глава с рога. — Мисли, че никой не може да го спре.
Барбара вдигна ръка, за да направи знак на Алис да замълчи.
— По-бавно, професор Слънчева светлина. Вчера с първата скулптура вие обсъждахте дали убиецът е толкова заблуден, че да се мисли за Господ, е сега смятаме, че е променил решението си и ни казва, че е дявол? Олицетворение на злото? Движим се в хаотични посоки.
— Убеден съм, че вече го казах — прекъсна я Робърт, този път с по-твърд глас. — Не знаем какво означават сенките, капитане. Всичко това са само догадки, които не се основават на нищо друго, освен на въображението и тълкуването ни. Дори предположенията ни за първата скулптура може да са грешни. Няма как да бъдем сигурни.
— Намерете начин — изкрещя капитан Блейк и се отправи към вратата. — И ми дайте нещо по-конкретно от проклети догадки. — Тя погледна намръщено Алис. — А ти по-добре започни да работиш по списъка с имената, госпожице Най-добър следовател в прокуратурата. — Барбара излезе и остави вратата да се блъсне след нея.
След част от секундата телефонът на бюрото на Хънтър иззвъня и той вдигна слушалката.
— Детектив Хънтър — каза, заслуша се за десетина секунди и после смръщи чело толкова напрегнато, че веждите му почти се събраха. — Слизам веднага.
37.
Известният Паркър Сентър беше щаб на лосанджелиската полиция от 1954 година. През 2009 година го преместиха от старата сграда на Норт Лос Анджелис Стрийт 150 на ново място с площ сто и петдесет хиляди квадратни метра южно от Градския съвет. Новата административна сграда на полицията дава подслон на десет отдела, сред които „Нравствен“, „Младежка престъпност“, „Търговски престъпления“, „Наркотици“ и „Обири и убийства“. Нищо чудно, че приемната винаги е пълна с хора — цивилни и униформени.
Не след дълго Хънтър я забеляза. Оливия Никълсън седеше на една от множеството пластмасови седалки, наредени в редици близо до остъклените врати на входа. Беше с консервативна черна набрана в кръста рокля от шифон и официални черни обувки с високи токчета и се открояваше като ярък лазерен лъч в много по-небрежно облечената тълпа около нея. Големите слънчеви очила бяха вдигнати високо на малкия й, заострен нос.