Въпреки че двама от крадците бяха застреляни в банката, другите трима от бандата успяха да избягат. Така и не бяха заловени.
Горчивият вкус, че убийците на баща му не са изправени пред правосъдието, не изчезна от устата му. И тази мисъл поддържаше болката жива година след година. Той не искаше същото да се случи и на Оливия и Алисън Никълсън.
— Всичко наред ли е? — попита Карлос, изтръгвайки го от мислите му.
Хънтър откъсна очи от уличното движение навън едва след няколко секунди и погледна партньора си.
— Да, да. Аз само бях…
— Някъде другаде? — Приятелят му кимна. — Знам. — Той се усмихна и остави мигът да премине. — Колкото по-дълго стои на местопрестъплението убиецът, толкова по-голям е рискът да бъде заловен, затова мисля, че не би останал нито секунда повече, отколкото е необходимо.
Робърт се съгласи.
— Но скулптурите и фигурите от сенки не са работа на начинаещ. Не съм виждал такова сложно нещо. Убиецът не е отрязал и изкривил части на тялото само с надеждата, че ги е направил правилно от първия път, а се е упражнявал, при това много.
— Несъмнено.
— Какво е използвал? Чучела?
— Всичко, Карлос. Може да е направил модели от тел или папиемаше и да е използвал дори обикновена кукла с подвижни гумени ръце и крака, каквито можеш да намериш във всеки квартален магазин.
— Значи си седи вкъщи и си играе с кукли, а после излиза и разкъсва жертвите си. Този град е откачен, да знаеш.
— Целият свят е откачен — поправи го Хънтър.
— Най-после дойде досието на Андрю Насхорн. На задната седалка е. — Гарсия бързо обърна глава назад.
— Прочете ли го?
— Да. Прилича на всяко друго досие на детектив, което съм виждал. Насхорн е роден в Ел Гранада, окръг Сан Матео, Северна Калифорния, където е живял до дванайсетата или тринайсетата си година. След това родителите му се преместили в Лос Анджелис. Баща му бил счетоводител и му предложили по-хубава работа там. Майка му била набожна домакиня.
Спряха на червен светофар. Робърт се пресегна и взе досието от задната седалка.
— Насхорн е бил обикновен ученик — продължи Карлос. — Нито най-добрият, нито най-лошият. Живеел в Мейуд, но ходел в гимназията в Бел. Не кандидатствал в колеж. Работил различни неща няколко години след като завършил гимназия, и после решил да се присъедини към силите на реда. След известно време станал детектив.
— След дванайсет години — уточни Хънтър, докато четеше досието. — Четири пъти са го късали на изпита.
— Вдовец е. Няма деца.
Робърт кимна и добави:
— Оженил се на двайсет и шест. Съпругата му починала три години по-късно.
— Да, прочетох. Някакво странно заболяване на сърцето, от което не знаели, че страда.
— Кардиомиопатия. Заболяване на мускула на сърцето. Андрю не се е оженил повторно.
— Доколкото разбирам, той е бил добро ченге — отбеляза Гарсия, смени скоростта и зави наляво по Норт Мишън Роуд. — Докато е бил детектив, е изпратил много отрепки в затвора. И после му се случило онова, от което се страхува всяко ченге. Простреляли го, докато бил на работа и преследвал някакъв дребен уличен крадец в Ингълуд. — Той поклати глава. — Горкият. В Бразилия биха казали, че е роден със задника нагоре към слънцето, посипан с лютив пипер.
Карлос беше роден в Сао Паоло, Бразилия. Беше син на бразилец, федерален агент, и американка, учителка по история. Гарсия и майка му се бяха преместили в Лос Анджелис, когато той беше само на десет години, след като бракът на родителите му се беше разпаднал. Въпреки че бе живял в Съединените щати през по-голямата част от живота си, говореше португалски като истински бразилец и посещаваше страната през няколко години.
Робърт погледна партньора си и се намръщи.
— Какво означава това, по дяволите?
— Означава, че си роден без късмет, и мисля, че е подходящо за случая с Насхорн.
— А какво биха казали бразилците, ако мислят, че някой е роден с късмет? Че е роден със задника нагоре към луната, посипан със захар?
— Точно така — смаяно потвърди Гарсия.