— Увреждането около прешлен С4, на половината разстояние до гърба — тя отново докосна врата на Карлос, за да покаже мястото, — също може да причини тетраплегия и парализа на нервната система, но рядко причинява затруднено дишане. — Каролин млъкна, преценявайки сериозността на думите си. — Причината да имаме тази малка секция от гръбначния стълб е, че когато жертвата е била обезглавена, разрезът е направен точно след прешлен С7 — основата на врата. Когато прегледах главата и врата, открих, че шийният отдел е бил прекъснат точно под четвъртия прешлен. Насхорн умишлено е бил парализиран от врата надолу. По-голямата част на тялото му е била безчувствена.
Карлос почувства, че по гърба му се стича студена пот.
— Чакай малко, докторе. Казваш, че убиецът го е парализирал?
— Точно това е направил.
— Как?
— Ще ви покажа.
Тя протегна ръце към отрязаната глава на Насхорн, обърна я и привлече вниманието на детективите към тила. На осем-девет сантиметра от основата на черепа имаше пресен напречен разрез, дълъг два и половина сантиметра.
— Убиецът е прерязал шийния отдел с остър нож, забит във врата.
— Шегуваш се. — Стомахът на Гарсия се сви.
— Съвсем не. Както казах, за мен този убиец е олицетворение на злото — човек-демон. Кой на този свят би измислил подобно нещо?
— Обездвижване — каза Робърт.
Каролин и Карлос го погледнаха така, сякаш беше извънземен.
— Нарича се обездвижване — добави той. — Метод, използван от войници садисти по време на войната във Виетнам. Не са го правели толкова прецизно като нашия убиец. Войниците забивали нож в гърба на жертвата и прекъсвали гръбнака на някое място. Понякога парализата била от врата надолу, друг път само на краката, нямало значение. Важното било противникът да не може да се бие.
— Нима предполагаш, че убиецът е ветеран от Виетнам? — попита Гарсия.
— Само казвам, че методът не е нов.
— Поради близостта на гръбначния стълб до кожата — продължи доктор Хоув — не е необходимо разрезът да е много дълбок. В случая с тази жертва, ако ножът беше проникнал два-три сантиметра по-дълбоко, щеше да пререже трахеята и смъртта би настъпила мигновено.
— Тогава няма съмнение, че убиецът има медицински познания. — Карлос отстъпи крачка назад.
— Според мен няма абсолютно никакво съмнение — потвърди съдебният лекар. — Знаел е, че трябва да прекъсне шийния отдел при четвъртия прешлен, за да постигне парализа от врата надолу, без да засяга дихателната система. И точно това е направил. Добавете и почти перфектната процедура на Сайм по дезартикулация на глезените, пристягането на правилните вени след ампутациите и внимателното превързване на осакатените крайници и бих казала, че убиецът може да е хирург в някоя болница.
44.
— Убиецът е парализирал жертвата, като е прерязал с нож врата под четвъртия прешлен? — Гласът на капитан Барбара Блейк потрепери, докато четеше копието на доклада от аутопсията, което Гарсия й беше дал.
Хънтър кимна.
Окръжният прокурор Дуейн Брадли седеше на едното от двете кожени кресла пред бюрото на Барбара. И той държеше копие от доклада.
— Чакайте малко — каза Брадли и поклати глава. — Според доклада прекъснатият шиен отдел засяга и нервната система и оставя жертвата вцепенена и безчувствена към болка.
— Да — потвърди Карлос.
— Тогава защо ще го прави, по дяволите? Щом убиецът е искал жертвата да страда, защо й е отнел сетивността? Защо е притъпил болката, преди да го нареже? Не се връзва. — Лицето му вече беше леко порозовяло.
— Защото поради някаква причина убиецът е искал жертвата да преживее друг вид болка — отвърна Робърт и подпря лакът на лавицата. — Психическо страдание.
Прокурорът не изглеждаше много убеден.
— Представете си, че гледате как обезобразяват и осакатяват тялото ви и кръвта ви се разплисква из стаята, без да чувствате нищо и без да можете да реагирате. Представете си, че гледате собствената си смърт, сякаш е филм. Знаете, че умирате, но не чувствате нищо.
Брадли не откъсна поглед от Хънтър, докато слушаше думите му.
— Умеете да описвате ужасяващи сцени, детектив.
— Колко време са продължили осакатяването и психическото мъчение? — попита капитанът.
— Трудно е да се каже. Но като се има предвид времето, което е необходимо, за да бъдат отрязани частите на тялото и да бъде ограничено кървенето по начина, по който е било направено, час и нещо, може би повече.