Прекъсна ги почукване на вратата.
— Да — извика Блейк.
Вратата се открехна и Алис Бомонт подаде глава. Беше ходила в Окръжната прокуратура да провери някои досиета, за които не получи достъп в интернет. Очите й се отвориха широко от изненада и тя застана неподвижно. Не знаеше, че Хънтър и Гарсия са се върнали от моргата и нямаше представа, че окръжният прокурор Брадли е там.
Всички се обърнаха към нея.
Последва мълчание.
— Извинете, че ви прекъсвам. — Погледът на Алис обходи стаята, уверявайки се, че е привлякла вниманието на всички. — Но мисля, че най-после попаднах на нещо.
45.
Окръжният прокурор Брадли направи знак на Алис да влезе, сякаш кабинетът беше негов, и я изчака да затвори вратата.
— Е, какво откри? — попита той и хвърли копието от доклада за аутопсията на бюрото на капитан Блейк.
— Цяла сутрин преглеждах дългия списък с имена на престъпници, съдени от Дерек Никълсън. — Алис кимна към Робърт. — Този път се върнах петнайсет години назад. Потърсих връзка между двете жертви, предимно някой, арестуван от Насхорн и после съден от Никълсън. — Тя извади четири листа от зелената найлонова папка, която носеше, и раздаде по един на всеки. — От всички престъпници, които Насхорн е арестувал през дванайсетте си години като детектив, Никълсън е съдил трийсет и седем от тях.
Вниманието на всички се насочи към имената в списъка.
— Трийсет и седем? Но тук има само двайсет и девет имена — рече Брадли и леко повдигна вежди.
— Проверих първоначалните трийсет и седем — поясни Алис. — Осем са починали. Проблемът е, че всичките трийсет и седем са обикновени улични престъпници — въоръжен обир, побой, търговия с наркотици, сексуална експлоатация на жени, въоръжени нападения, членове на банди, такива неща. В биографиите им няма нищо особено освен бягства от училище. Това са необразовани хора, произхождащи от разбити семейства и родители насилници. Хора с избухлив нрав, които не се вписват в профила.
— За какъв профил говориш? — попита прокурорът.
— В доклада на патолога от аутопсията на Никълсън се изказва предположение, че убиецът има медицински познания — обясни Алис.
— Това се потвърди и след аутопсията на Насхорн сутринта — добави Гарсия.
— Тогава доводът ми е подкрепен — продължи тя. — Престъпниците в списъка нямат нивото на образование, необходимо да извършат престъпленията, които разследваме. Нямат знанията, търпението или решителността да разчленят жертва и да сътворят скулптурите.
— Искаш да кажеш, че не си струва да проучваме никое от имената в списъка? — напевно изрече капитан Блейк. — Тогава защо ни ги раздаде? — Тя небрежно пусна списъка на бюрото си.
— Не — отвърна Алис със същия тон. — Казвам си мнението. Съставих списъка, защото това ми беше работата. През всичките години, откакто работя в прокуратурата, научих, че времето е ценно във всяко разследване. Но ако имате необходимите ресурси и време да проучите всичките двайсет и девет имена в списъка, моля, заповядайте.
Брадли погледна Барбара и се усмихна като горд баща.
— Браво, моето момиче.
Хънтър видя, че Барбара стисна зъби.
— Но не заради това си развълнувана — побърза да се намеси той. — Открила си нещо друго, нали?
Очите на Алис отново блеснаха.
— След като прегледах списъка, ми хрумна нещо. Помислих си, че може да погледнем нещата от друг ъгъл.
— И какъв е този ъгъл? — сухо попита Блейк.
Алис се приближи до бюрото й.
— Ами ако човекът, когото търсим, е свързан само с едната жертва, а не с двете?
Всички се замислиха.
— Но тогава защо ще убива другата жертва? — зачуди се Гарсия.
Алис вдигна показалец, сякаш искаше да каже: „Това е въпросът.“
— Защото връзката е нещо друго. — Тя не им даде възможност да зададат въпроси и продължи веднага. — Написах набързо приложение, което да претърси базата с данни на прокуратурата, и по-точно делата на Никълсън. След това мислех да свържа резултатите с престъпниците, заловени от Насхорн.
— Какви критерии използва? — попита Робърт.
Алис леко наклони глава и повдигна рамене.
— Това си е мой проблем. Обхватът може да бъде доста широк, затова реших да започна с нещо простичко, което ти предложи — семейство или роднини и всеки, който е бил освободен наскоро. Е, не съвсем скоро. Отначало се върнах пет години назад.