— И? — Капитан Блейк сложи дясната си ръка на облегалката на въртящия се стол и леко подпря брадичка на пръстите си.
— И може би ми е провървяло, защото се появи един много силен кандидат.
46.
Алис си позволи лека усмивка и после извади от зелената найлонова папка четири копия на разпечатка на полицейска снимка от арест.
— Алфредо Ортега — обяви тя.
Раздаде копия на всеки. Снимката изглеждаше стара и показваше мъж с несиметрично лице, четвъртита челюст, заострен нос, уши, които бяха твърде малки за главата, криви зъби и плътни устни. Не можеше да се нарече привлекателен. Косата му беше гарвановочерна и дълга до раменете.
— Добре, този изглежда зловещо — каза Барбара. — Каква е историята му?
— Господин Ортега е американски гражданин от мексикански произход. Работел като товарач и шофьор на мотокар в склад в Югоизточен Лос Анджелис. Едър мъж — висок метър и деветдесет и тегло сто и двайсет килограма. Човек, когото не трябва да закачаш. В един дъждовен ден през август той не се почувствал добре. Очевидно бил ял нещо развалено. Следобед шефът му го съжалил и го пуснал да си почива до края на деня. Ортега бил женен от две години, но нямал деца. Върнал се вкъщи по-рано от обикновено и заварил жена си Пам в леглото с друг мъж, всъщност негов приятел по чашка.
Гарсия изкриви лице в гримаса.
— По дяволите, предчувствам нещо лошо.
Алис пристъпи от крак на крак и продължи:
— Вместо да се ядоса и да превърти, Ортега ги оставил, отишъл с колата си в дома на родителите на съпругата си в Сан Бернардино, убил майка й, баща й, баба й и малкия й брат. Не пипнал кучето. След кървавата баня той ги обезглавил и оставил главите им на масата в трапезарията.
Всички напрегнато погледнаха към Алис. Тя остави напрежението да продължи още малко.
— След това Ортега се върнал в Лос Анджелис и отишъл в дома на приятеля си, който спял с жена му. Приятелят вече си бил вкъщи при съпругата и детето си, което било само на пет години. — Алис млъкна и си пое дълбоко дъх. — Убил ги по същия начин като семейството на жена си — с мачете — и оставил главите им на кухненския плот. После спокойно си взел душ в дома им и похапнал храна от хладилника им. Едва тогава се върнал вкъщи. Любил жена си и сетне отсякъл главата й.
Всички гледаха втренчено Алис като в кататоничен унес.
— Брей… вдъхновяваща история! — отбеляза Гарсия със затаен дъх. — Кога се е случило това?
— Преди двайсет и една години. Ортега не оказал съпротива при ареста. Пледирал невинен поради временно умопомрачение. Затова имало процес със съдебни заседатели. Прокурорът бил Дерек Никълсън.
Всички млъкнаха стъписано.
— Спомням си случая — заяви Брадли.
— Насхорн ли е арестувал Ортега? — попита Карлос.
— Не може да е бил той — поклати глава Хънтър. — Това е станало преди двайсет и една години, Карлос. Насхорн не е бил детектив тогава.
— Чакай малко. — Капитан Блейк остави разпечатката на бюрото си. — Ти каза, че в критериите си търсене си посочила хора, освободени през последните пет години. Нима този чаровник е бил освободен? Защо?
— Не — поклати глава Алис. — Съдебните заседатели били единодушни. Ортега получил смъртна присъда. Чакал да я изпълнят шестнайсет години и умрял от смъртоносна инжекция преди пет години.
Останалите се спогледаха озадачено.
Търпението на Барбара се изчерпа.
— Шегуваш ли се, по дяволите! — Тя хвърли разпечатката на бюрото си и стана. Погледът й се отправяше ту към Алис, ту към окръжния прокурор. — Първо списък с имена, който ти мислиш, че всъщност не трябва да проучваме, а сега снимка на покойник. Защо губиш времето на полицията? Що за тъпаци си намерил да работят за теб Дуейн?
— Такива, на каквито тъпаците в твоя отдел не могат да се мерят и на малкия им пръст, Барбара. — Брадли посочи с глава към детективите.
— Алфредо Ортега е връзката с Никълсън, която открих — продължи Алис с монотонен глас, за да не позволи спорът да се разгорещи. Тя извади друга разпечатка на снимка от папката си и пак раздаде копие на всеки. — А сега, представям ви Кен Сандс.
Новата полицейска снимка от арест беше по-скорошна от тази на Ортега. Мъжът на нея изглеждаше на около двайсет и пет години. Кожата му имаше златист тен, който се дължеше по-скоро на интензивно излагане на слънце, отколкото на етническа принадлежност. Лицето му беше сипаничаво от белези от акне, вероятно през пубертета. Очите му бяха много тъмни, почти черни. Имаше блуждаещия поглед на наркоман, но в очите му имаше и нещо друго — студено и страшно. Нещо зло. Косата му беше подстригана късо и усмивката му беше на човек, който знае, че един ден ще отмъсти.