— Старикът Причъл, нали! — извика той. — Само че доста сме закъснели.
— Какво ти става? — учуди се шерифът. — Снощи ви казах, че Флинт е закъснял, и то още в мига, когато е дръпнал онзи спусък, който не е трябвало да дърпа. От друга страна, просто за да те успокоя, току-що телефонирах. Десетина души са прекарали в къщата цяла нощ, в бдение около онази… около мисис Флинт, а старият Причъл продължавал да си стои заключен в стаята, здрав и читав. На разсъмване го чули да тропоти нещо вътре, при което един от съседите, останали да пренощуват там, взел да чука по вратата и не престанал да тропа и вика, додето оня не открехнал вратата толкова, колкото да ги наругае здравата, и за кой ли път да им заповяда да се махнат от къщата му и повече да не се мяркат там. После наново се заключил. Според мен старецът е страшно разстроен. Сигурно всичко е станало пред очите му, а това за неговата възраст не е малко; още повече, след като с целия човешки род отдавна бе прекъснал връзка, с изключение на малоумната си щерка, докато на края и тя реши да го напусне, макар на каква да е цена. Според мен няма нищо чудно в това, че се омъжи за човек като Флинт. Какво е казано в Библията? — „Който нож вади, от нож умира“, май така беше, а? Ножът за стария Причъл е онова, с което е решил, че предпочита да замени човешките същества, когато е бил още млад, здрав, силен и не е имал нужда от тях. За да те успокоя обаче, преди половин час изпратих там Брайън Юъл с нареждане да не изпуска от очи, додето аз не кажа, заключената врата или самия Причъл, ако вземе да излезе, освен това пратих Бен Бери и още неколцина да огледат къщата на Флинт и заръчах на Бен да ми телефонира. Ще ти се обадя, щом науча нещо. Ала няма да има нищо за научаване, понеже приятелят вече офейка. Вчера го хванахме, защото бе допуснал някаква грешка, а човек, който може да си излезе от затвора като него, не ще си позволи втора грешка, преди да се е отдалечил поне на петстотин мили от Джеферсън.
— Грешка ли допуснал, казваш? — попита вуйчо Гейвин. — Та той тази сутрин ни показа защо е искал да бъде Затворен в пандиза.
— И защо според теб?
— За да избяга оттам.
— А тогава защо ще иска да избяга, след като веднъж е бил на свобода и би могъл да си я запази просто като си плюе на петите, вместо да ми съобщава по телефона, че бил извършил убийство?
— Не знам — отвърна вуйчо Гейвин. — Все пак сигурен ли си, че старикът Причъл…
— Нали току-що ти казах, че съседите са го видели с очите си тази сутрин през открехната врата и даже са говорили с него. А Брайън Юъл в същия тоя момент е седнал на стол пред врата и не я изпуска от очи, впрочем — иначе тежко му. Ще ти се обадя, ако узная нещо ново. Но вече ти казах и това: няма да има нищо ново.
Час по-късно шерифът позвъня по телефона. Току-що бе разговарял с помощника си, претърсвал къщата на Флинт, който докладвал, че, както личало, Флинт бил там по някое време през нощта — задната врата била отворена, а на пода намерили разбита газена лампа, която очевидно Флинт бутнал, докато се движел пипнешком в мрака, тъй като помощник-шерифът открил зад един голям, отворен куфар, явно претършуван набързо, парче усукана хартия, използвана, види се, от Флинт за осветление при ровенето му в куфара — къс хартия, откъсната от табло за обяви…
— От какво? — попита вуйчо Гейвин.
— Същото попитах и аз — отвърна шерифът, — а Бен се сопна: „Добре тогава, щом моето четене не струва, прати някой друг да го прочете. Казвам ти, че е парче хартия, очевидно откъсната от края на табло за обяви, защото го пише на самата хартия на чист английски език, който дори и аз мога да разчета…“ На края му рекох: „Опиши ми какво точно държиш в ръцете си!“ Описа ми. Оказа се страница от списание или малък вестник, именуван „Билборд“1 или може би — „Дъ билборд“. На парчето имало още печатен текст, но Бен не успя да го разчете, понеже си загубил очилата в гъсталаците, додето заобикалял изотзад къщата, та да сгащи Флинт да прави това, което Бен е очаквал — да си приготовлява закуска вероятно. Имаш ли представа какво означава всичко това?
— Да — отвърна вуйчо Гейвин.
— Знаеш ли какво е правил той там?
— Да — повтори вуйчо Гейвин. — Но с каква цел?
— Хм, не мога да ти кажа. И той никога не ще каже. Защото изчезна, Гейвин. Но ние ще го хванем — все някой ще го хване, имам пред вид някой ден, някъде. Ала няма да бъде тук, нито пък за това. Излиза така, сякаш това клето, безобидно, малоумно създание е толкова без значение, та дори справедливостта, която твърдиш, че предпочиташ пред истината, не търси възмездие за нея.