И всичко като че приключи дотук. Същия следобед мисис Флинт бе погребана. По време на погребението старецът не се показал нито за миг, даже и като потегляли с ковчега към църквата, след което в къщата останали само помощникът на шерифа, седнал на своя стол пред залостената врата, и две съседки, да му приготвят топло ядене, които най на края успели да го склонят да отвори вратата, колкото да вземе от тях подноса с храната. Той им поблагодарил непохватно и начумерено, благодарил и за добрината им през изминалите двайсет и четири часа Едната от жените се трогнала дотам, че предложила да дойде утре пак и да му сготви, при което предишната му жлъч и сприхав нрав тутакси избили наново и милосърдната женица направо съжалила, че изобщо се обадила, когато дрезгавият, груб старчески глас избоботил иззад полуотворената врата: „Не ми трябва помощ. Цели две години живях без никого.“ Сетне затръшнал вратата в лицето им и резето щракнало.
Тогава жените си тръгнали, останал само помощникът на шерифа да седи на своя стол пред заключената стая. На другата сутрин се върна в града, за да разкаже как по едно време старикът изневиделица отворил рязко вратата, изритал стола изпод дремещия полицай, преди оня да успее да се помръдне, и с жестоки ругатни му заповядат да се пръждосва, а после, когато той (помощник-шерифът) надзърнал към къщата иззад ъгъла на плевнята, от кухненския прозорец изтрещяла ловджийска пушка и заряд сачми за катерички олющил кирпичения зид на метър от главата му. Шерифът съобщи на вуйчо Гейвин по телефона и това:
— И сега той е сам-самичък пак. Щом така иска, аз нямам нищо против. Във всеки случай ми е жал за него. В същност бих изпитал съжаление към всекиго с неговия нрав и начин на живот. Стар и самотен, и всичко туй да му дойде до главата. Изглежда така, сякаш е бил отнесен от циклон, въртян и премятан, и сетне хвърлен обратно долу, точно откъдето е тръгнал, без дори да получи облага и наслада от направеното пътешествие. Помниш ли какво ти казах вчера за ножа?
— Не, не си спомням — отговори вуйчо Гейвин. — Доста неща каза вчера.
— И доста от тях са верни. Казах, че всичко е приключило още вчера. И е самата истина. Оня тип ще се препъне пак някой ден, но няма да бъде тук.
Дори нещо повече. Като че Флинт изобщо никога не бе стъпвал тук — нищо, никакъв знак, белег не показваше, че въобще е бил в затворническата килия. Малцината, присъствали на погребението, изпитваха съжаление, но не и скръб и си тръгнаха, всеки по своя път, от пресния гроб на жената, която имаше твърде малко значение в нашия живот, която някои от нас познаваха, без да са я виждали, а други пък я бяха виждали, без да я познават… Загубилият всички свои деца старик, когото повечето от нас изобщо не бяха съзирали дори, отново остана самотен в къщата, където, както сам бе изломотил, от две години живееше без никого…
— Като че всичко това въобще не се е случило в действителност — рече вуйчо Гейвин. — Сякаш Флинт не само че никога не е стъпвал в онази килия, но и никога не е съществувал. Този триумвират от убиец, жертва и опечален, съставен не от трима души, облечени в плът и кръв, а просто от една илюзия, игра на отражения върху стена — няма живи същества тук, нито мъже, нито жени, нито млади, нито стари, а само три имена, които хвърлят две сенки по простата и единствена причина, че са необходими най-малко двама, та да се създадат предпоставки за неправда и горест. Това е. Тримата винаги са хвърляли само две сенки, макар да носят три различни имена, означения. Изглежда, сякаш едва след смъртта си онази клета жена най-сетне доби достатъчно материя и реалност, за да хвърля сянка.
— Обаче някой я уби — казах аз.
— Да — кимна вуйчо Гейвин, — някой я уби.
Тези думи разменихме по пладне. Към пет часа същия следобед вдигнах телефонната слушалка. Беше шерифът.
— Вуйчо ти там ли е? — запита. — Кажи му да ме чака, идвам веднага.
Пристигна с някакъв непознат — гражданин в спретнати градски дрехи.
— Мистър Уъркман — представи го шерифът. — Застрахователен агент. Застраховката е за пет хиляди долара, сключена преди година и половина. Едва ли си струва да убиваш някого за подобна сума.
— Ако изобщо е имало убийство — забеляза агентът. Гласът му бе хладен, сдържан и същевременно някак готов да кипне. — Полицата ще бъде изплатена незабавно, без повече въпроси и разследвания. Но ще ви кажа и нещо друго, което вие тук, изглежда, още не знаете. Онзи старик не е с всичкия си. Него, а не Флинт е трябвало да пъхнете зад решетките.