Обърна се и се усмихна на Майк.
— Справили сте се чудесно.
— Благодаря — отвърна той, наистина доволен от думите й.
Докато миришеше розите и си мислеше за стаите горе, стаите на баща й, тя прошепна.
— Ще остана.
— Добре. Може би утре ще мога да ти покажа някое място, откъдето можеш да купиш мебели. Сигурен съм, че ще искаш да промениш нещо, тъй като не са много удобни за една жена. Сестра ми е дизайнер по вътрешно обзавеждане и аз бих могъл да осигуря всичко чрез нея, така че…
Тя се обърна към него с каменно лице.
— Мистър Тагърт, благодаря ви много за предложението, но искам да сме наясно още отначало. Не търся нито приятел, нито любовник или пък екскурзовод. Имам работа, която трябва да свърша в този град и когато го направя, си тръгвам. И в този период от време нямам намерение да започвам каквото и да е. Разбирате ли?
От погледа му й стана ясно, че наистина я е разбрал.
— Разбрах ви отлично. Не искате да имате нищо общо с мен. Чудесно. Ключовете ви са в кухнята. Един за външната врата, друг за апартамента ви. Баща ви искаше всички брави да са еднакви, така че ключът е само един.
— Благодаря ви — отвърна тя, като отиваше към кухнята.
— Саманта — каза той, докато тя минаваше край него. — Имам една молба.
Тя не се обърна.
— Какво? — попита.
— Ще се виждаме от време на време, особено в кухнята, и бих искал да ви помоля… — той понижи глас. — Ако трябва да слизате долу нощем или рано сутрин, не носете от онези бели дантелени неща. Виждате какви са предпочитанията ми. Червено и черно е добре. Мога да приема червено или черно, синьо също, но не мога да се оправя с тези бели дантели.
Без да го погледне, Саманта побягна в кухнята, грабна ключовете и изтича нагоре.
ГЛАВА 3
През своята първа нощ в Ню Йорк Саманта спа в леглото, избрано от баща й, и нервността й изчезна. Но когато се събуди, се чувстваше още по-зле, защото истината за положението, в което се намираше, я удари в лицето. В Луизвил, в къщата на баща й и бе добре, но сега тя се намираше на чуждо място, заобиколена от непознати хора. Никога досега не е била толкова сама. Никога не е била истински сама, защото бе имала родителите си, дядо си, съпруга си.
Чу шум навън, стана от леглото и отиде до прозореца. Погледна в градината. Нейният хазяин поливаше растенията. В момента, когато Саманта дръпна пердето, той се обърна и й махна, сякаш я бе чул. Това накара Саманта да отскочи от прозореца, дърпайки пердето.
Не само че е сама, помисли си тя, но е заобиколена от хищници. Сякаш бе изоставена в морето, само с един спасителен пояс на кръста, и гледа как един океански лайнер се отдалечава, пълен със смеещи се, щастливи хора, които се забавляват доста добре и не чуват виковете й за помощ, а акулите кръжат около нея. В настоящия момент акулите се събираха в образа на някой си Майкъл Тагърт.
След като се изкъпа и облече, тя си прибра косата, изчака да чуе затварянето на входната врата и слезе долу. Спря за миг нерешително пред входната врата, страхувайки се да излезе навън. Всъщност тя би желала въобще да не напуска къщата, но трябваше да си купи храна, да си открие банкова сметка, да получи пари от Кентъки.
Ню Йорк наистина я ужасяваше. В момента, в който дръпна завесата пред вратата, всички истории, които бе чувала за този град, нахлуха в главата й. Из целия свят Ню Йорк бе като страшилище за възрастните. Когато нещо лошо се случеше в който и да е град в Америка, хората казваха: „Този град става толкова опасен, колкото Ню Йорк“, или „Все пак това не е Ню Йорк“. Но това бе Ню Йорк и тя трябваше да излезе в него сама.
Какво може да се случи на човек, когато се разхожда сам в Ню Йорк, питаше се тя. От прозореца виждаше жени, които се движеха по улиците, някои с кучета, някои в дълги стегнати черни сака и къси поли. И нито една от тях не изглеждаше ужасена.
Като си пое дълбоко дъх, накрая отвори вратата, излезе, заключи, слезе по стълбите, стигна до края на блока и зави наляво. Прочете зеления надпис и разбра, че се намира на Лексингтън Авеню. Продължи на север по тротоара и видя зеленчуков магазин с изнесени отпред сергии с плодове и зеленчуци, магазин за химическо чистене, клон на Банк ъф Ню Йорк, малък магазин за видеокасети под наем, деликатесен магазин, където имаше прясно изпечен хляб и сладкиши на витрините, и една книжарница.
За два часа тя успя да си открие сметка в банката, да си купи продукти, цветя и един булеварден роман. И направи всичко това, без да обикаля много. Върна се на своята улица, отключи вратата, влезе, затвори и се облегна на нея, изпускайки една дълбока въздишка на облекчение. Току-що бе обикаляла в град Ню Йорк съвсем сама и се бе завърнала здрава и читава. Никой не я бе заплашвал с нож на гърлото, не й откраднаха чантата, нито пък някой се бе опитвал да й продаде наркотици. Чувстваше се, сякаш бе изкачила някакъв връх, бе забила знаме на него и се бе върнала у дома, за да разкаже за приключението си.