Остави продуктите, направи си една купа овесени ядки и чаша билков чай, взе една кифла със сладко от боровинки от торбата, сложи всичко на един поднос и излезе в градината.
Опъна се в един от шезлонгите и започна да свива и отпуска пръстите на краката си. Сигурно би трябвало да се чувства самотна, но вместо това си мислеше колко е чудесно, че няма никакви задължения и отговорности. Понякога й се струваше, че цял живот ще се грижи за другите. Когато се омъжи, никога нямаше време за себе си, тъй като съпругът й винаги се нуждаеше от нещо. Ако не бе заета с домакинската работа, той я караше да му намери нещо или се нуждаеше някой да почисти дрехите му, или пък да слуша разказите за нещастния му живот.
При спомена за него Саманта присви устни. По-добре щеше да бъде да не мисли за бившия си съпруг и „писанията“ му.
— Виждам, че си ходила на покупки.
При тези думи Саманта почти подскочи, после веднага се изправи на стола, свали крака на земята и сложи ръце в скута си. Не го погледна.
— Имаше ли някакви неприятности? — попита Майк раздразнено, че тя реагира, сякаш бе убедена, че той е убиец с брадва, с непреодолими сексуални желания.
— Не, никакви — отвърна тя, докато ставаше и се отправяше към къщата.
— Не е нужно да си тръгваш, защото аз съм тук — раздразнението му бе очевидно.
Тя не го погледна.
— Разбира се, че не трябва. Имам да свърша някои неща. Това е всичко.
Майк гледаше намръщено след нея, знаейки, че тя си тръгва, за да не бъде близо до него.
Саманта се върна в стаите, които баща й бе обзавел, стаите, където всичко й напомняше за него, стаите, в които се чувстваше сигурна. Седна в един стол, облечен в тъмнозелено и се зачете в романа. Имаше цял ден, през който можеше да прави точно това, което желаеше, всъщност имаше пред себе си целия си живот, в който да прави това, което иска. Всичко, което тя наистина желаеше, бе да изпълни присъдата си в Ню Йорк и да е свободна.
Следващите няколко седмици Саманта се наслаждаваше на свободата си с такава радост, с каквато само човек, който не е бил свободен, може. Откакто майка й почина, тя не бе имала време да седне и да чете или просто да стои неподвижно и да не прави нищо. Когато беше дете, обичаше да се къпе дълго във ваната, но след смъртта на майка си имаше време да вземе само един душ. Замисли се за бъдещето си и разбра, че най-после има време да прочете всички книги, които бе искала, и да си намери някакво хоби. Щеше да има време да не прави нищо и да прави всичко.
Всяка сутрин се събуждаше, оглеждаше стаята на баща си и се усмихваше, изпълнена с усещането, че той е толкова близо до нея, че й предстои един дълъг свободен ден. Направи списък на книгите, които искаше да прочете. Имаше много биографии в библиотеката на баща й и тя започна с тази на кралица Виктория, която тежеше около четири паунда.
Не напускаше къщата, освен когато ходеше на покупки, тъй като имаше всичко в къщата. Имаше пералня и сушилня до кухнята, имаше градина, видеокасетофон и учебни филми, книги, кабелна телевизия, имаше и време. Нямаше причина да напуска къщата, освен ако не бе наложително.
Единствено присъствието на хазяина й нарушаваше красотата и спокойствието на живота й. Той бе удържал на думата си да не я безпокои. Всъщност би могло да се каже, че първите две седмици тя живееше сама в къщата, но полагаше големи усилия да го избягва. Искаше й се да знае навиците му, за да не го вижда въобще, но изглежда, той бе човек, който нямаше точно разписание за деня. Понякога излизаше рано сутрин, понякога седеше до следобед, а понякога въобще не излизаше. В дните, когато си стоеше вкъщи, й бе трудно да го избягва, защото той, изглежда, решаваше да отиде в кухнята, когато тя слизаше да си вземе храна, и й се налагаше да тича по стълбите, за да не го срещне.
В дните, когато той бе навън, тя обикаляше стаите му, тъй като не бяха отделени с врата от нейните. Не докосваше нищо негово, просто гледаше, четеше имената на книгите му за гангстери, но нищо не я заинтересува. Не беше много подреден — оставяше дрехите си на пода, където ги бе свалил. Но всяка сряда една доста красива жена идваше да чисти. Вземаше дрехите му, изпираше ги и ги прибираше.
Една сряда Саманта чу, че телефонът иззвъня, а малко след това външната врата се тръшна. Разбра, че жената си е тръгнала по-рано. Слезе долу и видя, че сушилнята е пълна с дрехи, а масата бе отрупана с мръсни чинии. Без да се замисля какво прави, тя започна да чисти стаята. Когато дрехите му бяха готови, тя ги сгъна, отнесе ги в спалнята и ги прибра, казвайки си, че все пак е свободна да прави каквото поиска и ако иска да свърши тази работа, може да го направи. Освен това хазяинът й никога нямаше да узнае кой е прибирал.