Седейки на задната седалка на черната лимузина, Аби се съгласи с условията на Док и той й даде първия си подарък — диамантена огърлица. През следващата година Аби получи обзаведен апартамент с нотариален акт на нейно име, кожи, бижута и красиви дрехи. Що се отнася до нейната част от сделката, когато не беше на работа, отиваше с Док, където той пожелаеше и винаги изглеждаше чудесно, а това най-много интересуваше Док. Той желаеше да покаже на света, че може да има една от най-изисканите жени в обятията си.
През 1926-а, когато бе на деветнадесет, Аби напусна Уили. По това време тя бе наела оркестър с певица да забавлява посетителите. Една вечер певицата бе пресипнала и не можеше да пее. След като часове наред се опитваше безуспешно да намери заместник, тя реши, че ще пее.
От момента, когато стъпи на сцената, се почувства у дома си. Всички, включително Док и Уили, мислеха, че Аби е студен човек, че е толкова студена вътрешно, колкото показваше външно. Никой нямаше представа за страстите, които бушуваха в нея. А те излязоха наяве, когато запя. Аби не можеше да каже на хората какво чувства, но можеше да го изпее. Всяка една дума от блусовете, които пееше, бе пропита от нещастието, което бе преживяла.
След изпълнението й публиката стана на крака и я аплодира гръмогласно. След като чу реакцията на хората, Аби бе сигурна какво иска да работи до края на живота си.
Единственият човек, който не искаше тя да пее, бе Уили, тъй като той мислеше за бъдещето и виждаше, че Аби ще го напусне, а той нямаше да се справя така добре без нея. Затова й каза, че не е пяла добре. Воден единствено от собствената си полза, Уили й каза, че са я аплодирали не заради гласа й, а заради външния й вид. С тези думи той загуби нейната лоялност. Аби бе в състояние да му прости, че не й плаща колкото заслужава, но мразеше да я лъжат.
Отиде при Док и му каза, че иска да пее в добър клуб и иска да напусне Уили. Док я настани в клуба на Джубили в Харлем, място, където жените блестяха с диаманти, а мъжете бяха обградени с ореола на силата. Именно през тези две години, когато пя при Джубили, тя промени името си на Макси.
Макси имаше проблеми с адаптирането си в клуба, тъй като другите жени не я харесваха. Жените при Уили се плашеха дори от собствените си сенки и затова се възхищаваха от Макси. Но при Джубили момичетата от балета също бяха метреси на гангстери, някои от които работеха при Скалпини, който бе доста по-влиятелен от Док.
Сякаш нямаше достатъчно проблеми по време на репетициите всеки ден, тъй като колегите й бяха студени в най-добрия случай и враждебни в най-лошия, непрекъснато растящото раздразнение, че трябва да полага грижи да изглежда добре заради Док, а се появи и Майкъл Ренсъм. Той бе нает от Джубили да танцува с приятелките на гангстерите, които бяха твърде дебели, уморени или просто ги мързеше да танцуват.
Майкъл Ренсъм бе наистина голям проблем за Макси, тъй като всички момичета бяха влюбени в него. Работата не беше само в това, че очите му бяха полупритворени — очи, приканващи към спалнята, както казваха момичетата. Нито в това, че имаше вдлъбнатина на брадичката, нито очите му, чийто цвят бе като бурно море, нещо между синьо и сиво, нито пък твърдата му тъмноруса коса, нито страстните му, сочни устни. Това, което караше момичетата да са влюбени в Майкъл Ренсъм, бе неговото държание, което бе много сладко. Като мед. Горещ мед. Горещ течен сладък мед. Трябваше му само да погледне една жена в очите и вече усещаше какво й е нужно и й го даваше. Той можеше да бъде нежен и прелъстителен, груб и изискващ. Той бе това, което всяка една жена желаеше, и можеше да съблазни всяка дори без да продума. Всичко, което трябваше да направи, бе да я погледне през чашата с шампанско с тези бавни, мързеливи очи и жените започваха да чувстват, че им става топло, толкова топло, че изпитваха нужда да си съблекат дрехите. Понякога жените говореха, че ако успееш да устоиш на очите му, не можеш да устоиш на гласа му. Той беше дълбок и провлачен. Хващаше ръката на една жена, повдигаше пръстите й към устните си, като през цялото време я гледаше с този особен, премрежен поглед, после я целуваше по ръката с тези сочни, изрисувани устни и прошепваше:
— Обичам те.