Той никога не се бе провалял с жена.
Получаваше това, което иска, и казваше:
— Благодаря.
Но точно тогава Майкъл Ренсъм срещна Макси. Когато дойде за първи път в гримьорната (нямаше никакво значение, че ще завари момичетата без дрехи, тъй като бе спал с всяка една,) той направо предложи на Макси. И наистина, защо да си губи енергията да я сваля, щом като страстта, с която пееше Макси, подсказваше, че е едно доста страстно парче.
Вместо лесното завоевание, което очакваше, и за негово най-голямо отвращение, без да му каже нито дума, Макси му изсипа цяла кутия с пудра на главата. Отначало нито Майк, нито момичетата повярваха на това, което стана. Никоя не бе отхвърляла Майк. Да легнеш с Майк бе нещо като ритуал за приемане в клуба.
След като всички осъзнаха какво направи Макси, бе трудно да се каже кой бе по-ядосан — момичетата или Майк. Месеци наред след случката с пудрата Макси трябваше да търпи отвратителните номера, погодени й от момичетата — гримът й изчезваше, липсваше едната от обувките, петна по роклите й. Макси приемаше всичко, никога не се оплакваше, не каза нищо на нито една от жените, напротив, винаги бе сърдечна и вежлива.
Много по-трудно за възприемане бе държането на Майк. Той бе наистина бесен, че тя го бе отхвърлила и го показваше открито. След като опита още два пъти, но не успя, започна да разправя из целия клуб, че тя е фригидна, наричайки я с имена като Ледената принцеса и казвайки на хората, че тя само си мисли, че е много добра. Заяждаше се с нея непрекъснато.
Лайла, водещата танцьорка, бе тази, която каза на Майк да престане, защото започна да се изморява от непрекъснатите му заяждания и започва да се възхищава на твърдостта на Макси и начина, по който се държи. Лайла бе първата, която покани Макси да излезе на пазар с момичетата, като я помоли да им помогне да изберат дрехи, които не са толкова крещящи. Макси се колебаеше, защото не бе сигурна какъв номер са й намислили, но излезе с тях и прекара чудесно. Когато откриха, че Макси всъщност е срамежлива вместо надменна, Лайла предположи, че горкото дете не е имало възможност да се научи как се печелят приятели.
След този случай жените приеха Макси сред тях, канейки я с тях и приемайки поканите й.
Но Майк продължаваше да злослови срещу нея все още бесен, и въпреки че все по-настойчиво се опитваше да я накара да отговори на желанията му, не се получаваше нищо. Когато Лайла му каза да престане и тръшна вратата на гримьорната под носа му, той бе така ядосан, че можеше да убие някого.
Но една нощ животът на Майкъл се промени изцяло. Час след като бе напуснал клуба, откри, че е забравил портмонето си в тукседото си, което бе оставил в клуба. Ядосан на себе си, той се върна в клуба, но беше заключено. Знаейки, че прозорецът на банята е счупен, той нареди няколко кофи за боклук една върху друга и влезе през прозореца.
Взе портмонето и тръгна да излиза, когато му се стори, че чу някакъв шум. Тръгна по коридора и видя слаба светлина в гримьорната. Бутна тихо вратата и погледна вътре. Видя Макси да стои на масата и да плаче по начин, по който той и другите деца в приюта за сираци плачеха — тихо, сякаш ако ги чуеха, щяха да ги накажат.
Без да се замисля какво прави, той стори това, което винаги бе мечтал да направят с него. Отиде до нея, седна и я взе в прегръдките си. След неколкоминутна борба помежду им тя се успокои и се отпусна в него, а Майк я притисна до себе си. Ако някой му кажеше, че той спи с жените, защото иска да е близо до тях, иска те да го обичат, той би му се изсмял, тъй като обичаше да мисли за себе си, че е абсолютно самостоятелен, че не се нуждае от никого. Обичаше да мисли, че е от типа мъже, които преспиват с една жена и после я зарязват, и знаеше, че жените го мислят за такъв. Нито една не гледаше твърде сериозно на красивия танцьор в бара.
Когато разбра, че Макси не може да спре да плаче, той я занесе на старата кушетка до стената и като махна нахвърляните дрехи и скъсаните чорапи, седна до нея и я прегърна.
Съвсем естествено започнаха да се целуват. Месеците на ярост един срещу друг бяха бързо заменени от страстта и те започнаха да събличат дрехите си, а после започнаха да ги късат. Любиха се на кушетката един, два, три пъти, без да промълвят и една дума, страхувайки се думите да не развалят магията, страхувайки се да не се превърнат в такива, каквито не желаеха. Майк се страхуваше Макси да не постъпи като другите жени и да му каже:
— Беше чудесно, Майк, но аз трябва да се върна при моя старец.
А Макси се страхуваше да не се превърне в едно от многото момичета на Майк.
Беше се почти разсъмнало, когато Макси проговори първа. Уморена, задоволена, тя лежеше в прегръдките му и знаеше, че не иска никога да напусне това място, където за първи път се чувстваше сигурна.