С червило в ръка, тя погледна в огледалото и отначало не повярва на това, което видя. Малко момче, на около девет години открехна вратата и застана на прага, а по бузите му се стичаха сълзи.
Макси се обърна към него.
— Какво се е случило? — имаше загриженост в гласа й, но също така и страх. Страхът винаги властваше в място, където се събираха хора като Док.
— Някой застреля татко — каза тихо момчето.
Без да каже нищо, с широко отворени очи Макси стана, отиде до момчето и му подаде ръка. То я хвана и я заведе в стаята на Джубили.
Отначало Макси не видя мъжа, който лежеше на пода, защото бе скрит между бюрото и полуотворената врата на гардероба. Беше Сакатия Джо, човекът, който следваше навсякъде Док. Ужасена, Макси отначало помисли, че е мъртъв, тъй като имаше дупка от куршум отстрани на главата, почти без кръв и малка дупчица на челото и резки около нея. Но точно тогава веждите му помръднаха.
Макси коленичи и нежно взе главата му в скута си.
— Джо — прошепна тя, отдръпвайки косата му от челото. Вече усещаше как кръвта от раната на тила му капе върху роклята й.
Джо отвори очи и я погледна, но след това очите му се отместиха към сина му, който стоеше при краката му и плачеше тихо. Макси не бе помисляла, че Джо има деца. Всъщност тя не го бе приемала като нещо друго освен като сянката, която следваше Док, безмълвен, изглеждащ доволен, че е до господаря си.
— Погрижи се… за него… заради мен — прошепна Джо, гледайки сина си.
— Тихо, мълчи — каза Макси. — Ще повикам лекар.
— Не — каза Джо, после затвори очи и за миг тя помисли, че е умрял, но той ги отвори отново. — Слушай… — каза той. — Трябва да кажа…
— Да — прошепна Макси, навеждайки се. Беше й ясно, че с такава рана той не се нуждае от лекар.
— Док ме уби.
Казаното надхвърляше това, което можеше да си представи Макси. Не можеше да повярва, тъй като, ако имаше човек, който да се грижи за Док, това бе Джо.
— Не, той не би могъл.
Джо слабо повдигна ръка.
— Беше безполезно. Грешка. Тъпа.
Държейки главата му, усещайки топлината на кръвта му, стичаща се по роклята й, тя не можеше да повярва на думите му. Джо се опита да хване ревера на палтото, си и Макси разбра, че той иска да му даде нещо от джоба. Бръкна и извади една платнена чанта с цип, от тези, които ти дават в банката да си носиш парите.
— Знаех… — каза Джо. — Знаех, че ще стане. Аз взех… парите. Парите са маркирани. Не ги харчи.
Държейки чантата, Макси кимна.
— Разбира се, че няма да го направя.
— Помогни на сина ми — за миг Джо се повдигна, а очите му блестяха от напрежение. — Закълни се.
— Да — каза Макси, усещайки как сълзите потичат по страните й. — Кълна се, че ще се погрижа за него.
Джо се отпусна, силите го напускаха.
— Док не… не знае за момчето. Момчето е тайна. Парите са тайна.
— Ще запазя твоите тайни — отвърна Макси. — Всичките. — В следващата минута тя разбра, че Джо е мъртъв.
Постави го нежно на пода и се обърна към малкото момче. Взе го в прегръдките си и го подържа, докато то плачеше.
— Искам си татко.
Инстинктивно Макси разбра, че няма време да успокоява детето. Док й бе казал, че няма да идва тази вечер в клуба, понеже има друга работа. Именно неговото отсъствие ги бе накарало с Майк да решат да избягат. Но сега косите на Макси настръхнаха, понеже усещаше, че става нещо ужасно. Нещо бе накарало Док да я излъже и да убие човека, който беше негов приятел и телохранител.
Дърпайки детето след себе си, с платнената чанта на Джо в ръка, тя успя да се върне в гримьорната. Там, скрита под куп дрехи, бе малката й пътна чанта, където бе сложила най-необходимите дрехи и една пачка от стодоларови банкноти, всичките пари, които бе успяла да спести от работата си като келнерка и певица. Не се поколеба, извади парите от чантата и ги уви в една от найлоновите блузи на Лайла, която висеше на облегалката на един стол.
— Коя е майка ти? — попита детето, опитвайки се да не му предаде паниката, която растеше у нея, но не успя.
Детето не можа да разбере какво иска. Неговата майка си беше неговата майка и никой друг.
Макси хвана в две ръце главата му, може би малко по-силно отколкото искаше.
— Кажи ми истината. Добра майка ли е майка ти? — Макси имаше твърде лош опит с майки, за да вярва на една жена.
Детето отново не я разбра.
Макси каза нервно:
— Бие ли те? Чиста ли е къщата ви? Прекарва ли нощта с различни мъже?
Сълзите на детето потекоха отново.
— Не ме е удряла, винаги чисти и само татко спи с нея.
Макси се почувства виновна и се опита да успокои момчето, но не можеше. Знаеше, че времето бяга и тя трябва да вземе Майк и да излезе от този клуб.