Пъхна пакета с пари в ръцете на детето. Това бе всичко, което тя и Майк имаха, и нямаше представа с какво ще пътуват сега или как ще се установят, но не можеше да мисли за това. Знаеше, че най-важното нещо в момента бе да намери Майк и да излязат оттук живи.
— Дай това на майка си — нареди му тя. — И й кажи да напусне Ню Йорк. А сега бягай колкото можеш по-бързо. Кажи й, че трябва да замине още тази вечер.
След като премигна няколко пъти със зачервените си очи, детето изхвърча от стаята и побягна по коридора към задната врата. Макси излезе след него и застана в коридора, гледайки след него. После се обърна, за да влезе в гримьорната.
Но не успя, защото зад нея стоеше Док, а в ръката му имаше пистолет с огромно дуло насочено заплашително срещу нея. Без да каже нито дума, той й кимна и влезе в стаята.
Много бе трудно да се опише какво чувстваше Макси в този момент. Не бе ужасена, както си мислеше преди, просто се усещаше много тъпо, понеже знаеше, че животът й е свършил. Човек като Док не би позволил да бъде мамен, без да накаже виновника, а бе сигурна, че той знае за нея и Майкъл. Може би заслужаваше точно това, тъй като бе приела условията му и ги бе нарушила.
Той влезе тихо след нея в стаята и заключи с огромен ключ, за чието съществуване тя дори не подозираше. Стараейки се да бъде храбра, да посрещне смъртта лице в лице, тя се обърна към него, с гръб към дългата ярко осветена маса, и се вторачи в него, докато той сядаше.
— Как разбра?
С едва забележима усмивка, която накара Макси да се разтрепери, той повдигна рамене, явно нямайки намерение да й каже.
Това му харесва, помисли си тя, наблюдавайки го. Господи! Това му харесва! Нищо друго в живота му не му доставяше такова удоволствие и тръпка, нито секса, нито хубавата храна, нито хората, които го обичаха, нищо друго освен това — да знае, че ще убие някого, да има абсолютен контрол върху живота и смъртта на някое човешко същество.
Знаейки, че вече няма какво да губи, тя каза:
— Защо уби Джо?
Док отново сви рамене.
— Беше твърде тромав и не ми вършеше работа.
— И аз вече не ти върша работа.
— Точно така.
Тя си пое дълбоко дъх и се опря с ръце на ръба на масата, усещайки кръвта на Джо, стичаща се по роклята й.
— По-добре е да свършваш. Номерът на момичетата е към края си и те ще се върнат скоро.
Усмивката на Док стана по-широка.
— Не, няма да се върнат.
Кръвта сякаш изчезна от тялото и тя побеля като платно, тъй като първата й мисъл беше за Майкъл. Не знаеше какво е намислил Док, но знаеше, че касае и Майк.
Без да се замисля, тя се хвърли към Док. Той беше дребен и слаб, но бе силен и просто я хвана с ръка и я затътри по пода.
Тя се изправи бавно, болезнено, а от устната й течеше кръв. Погледна го.
— Убий ме — прошепна тя. — Направи го сега.
Все още усмихвайки се, Док каза меко:
— Не, не още. Ти ще умреш два пъти тази нощ.
Отначало Макси помисли, че ще я измъчва, но в следващата минута чу първите изстрели на автоматите, придружени от писъци. Ужасена, неспособна да оцени положението, тя се хвърли към вратата да отиде при Майкъл, но тя бе заключена. Известно време дърпа дръжката бясно, после се обърна към Док.
— Дай ми ключа — изпищя тя, като едва се чуваше от шума на автоматичната стрелба и писъците на мъже и жени, идващи от салона. — Ако имаш поне малко милост, дай ми ключа!
Но Док просто седеше срещу нея с малка чаровна усмивка и я гледаше, сякаш бе очарован от действията й, сякаш бе някакъв учен, изследващ много интересен вид животно.
Стрелбата продължаваше, докато Макси дращеше по вратата. Ноктите й се изпочупиха, а после усети болки в корема и се свлече на пода, облягайки се на вратата, обляна в сълзи.
Докато плачеше, мислейки, че болката в нея никога няма да изчезне, тя видя нещо, което отначало помисли за мираж. Отдясно бе чантата на Лайла, огромна чанта, която тя носеше винаги със себе си, пълна с дрехи и обувки и един господ знае с какво още. От единия й край се подаваше малък, с обкована с перли дръжка, пистолет. Веднъж Лайла бе споменала, че си носи свой собствен телохранител със себе си и момичета се бяха засмели. Тогава тя им показа малкия пистолет с два патрона.
Макси не се замисли какво прави. Със светкавично движение като на змия тя грабна пистолета и все още седейки, се обърна и стреля. Преди години бе направила грешка, като се целеше в главата на мъжа, но този път се прицели в корема, изстрелвайки бързо и двата куршума точно в средата.
Не беше лекар и не можеше да бъде сигурна, но по начина, по който трепнаха краката на Док, тя реши, че е засегнала гръбначния му стълб. Със силен писък Док се свлече от стола, а огромният трийсет и осем калибров пистолет падна на пода.