Трябваше да вземе такси, първото такси в живота й, и да отиде в града.
След тридесет минути седеше в най-мръсната кола, която бе виждала някога. Вътре вонеше на цигари толкова силно и тя помисли, че ще припадне. Но когато се опита да отвори прозореца, откри, че всички ръчки липсваха. Искаше да поговори с шофьора, но в името му, написано над брояча, преобладаваха Х и К и явно той не знаеше много добре английски.
Таксито мина по един мост, който изглеждаше готов за бракуване, после продължи по улици, отрупани с малки магазинчета с мръсни витрини. Когато шофьорът за трети път я попита за адреса, тя му подаде листа, стараейки се да не излее отвращението си върху него. На листа, даден й от адвоката на баща й, пишеше, че апартаментът се намира в кооперация на Източна Шестдесета улица между Парк и Лексингтън Авеню.
Когато шофьорът намали, за да открие номера, тя видя, че се намират на улица, която изглеждаше малко по-спокойна и по-тиха от тези, през които бяха минали. Таксито спря, тя плати на шофьора, пресмятайки бързо бакшиша, и взе куфарите си сама.
Къщата пред нея бе пететажна, само с два големи прозореца. Бе доста приятна градинска къща с малко стълбище, водещо към врата с прозорец над нея. От лявата й страна растеше глициния, която бе стигнала до покрива и бе покрита с лилави пъпки, готови всеки миг да разцъфнат.
Саманта натисна звънеца и зачака. Никой не отвори. Позвъни още три пъти, изчака петнадесетина минути, но пак никой не се появи.
— Разбира се — каза си тя, сядайки на куфарите. Какво трябваше да очаква? Че хазяинът ще е тук, за да й даде ключ за външната врата? И то само защото го бе известила за пристигането си, той би трябвало да се тормози и да я чака, за да й отвори? Какво го интересуваше него, че тя иска да се изкъпе и да седне някъде на спокойствие?
Докато чакаше, чудейки се дали мъжът изобщо ще се появи, се замисли какво би могла да прави в огромен град като Ню Йорк, ако няма къде да отседне. Би могла да вземе такси и да отиде в хотел. Би могла да накара адвоката на баща си да й изпрати пари, докато си открие собствена банкова сметка в Ню Йорк.
Изминаха още няколко минути, но никой не се появи. Минувачите също не й обръщаха внимание. Няколко мъже й се усмихнаха, но тя рязко се извърна.
Огледа се и видя, че под стълбата има друга врата. Може би това е входната врата и трябва да почука на нея.
Без да е сигурна дали е безопасно да остави куфарите си на площадката, тя реши да ги зареже и да слезе, като се молеше да не ги откраднат. Слезе по стълбите, мина покрай красива ограда от ковано желязо със заострени върхове и почука. Отново никой не отвори.
Въздъхна и стисна юмруци. Погледна към куфарите. Все още бяха на мястото си. До вратата имаше саксия с червено мушкато и когато я видя, тя се усмихна. Поне цветята изглеждаха щастливи: грижеха се добре за тях, нямаше увехнали листа, пръстта бе влажна, но не и мокра, а те бяха натежали от цвят.
Все още усмихвайки се, тя тръгна към стълбите, но тъкмо се бе изкачила, една футболна топка профуча толкова близо до главата й, че трябваше да се наведе, за да не я удари. Веднага след нея се появи огромен мъж, облечен в дочени шорти и потна фланелка, разпрана от раменете до кръста. Саманта се прилепи плътно до стената, опитвайки се да се отдръпне от пътя на мъжа, но не бе достатъчно бърза. Той хвана топката точно когато тя минаваше над главата й. Видя Саманта едва когато щеше да падне върху нея. Пусна топката и я хвана точно преди да падне върху заострените колове на оградата. Ръцете му я сграбчиха и притиснаха до тялото му, за да я защитят.
Известно време стоя в прегръдката му. Той бе доста по-висок от нея, но начина, по който я държеше, позволяваше да се гледат очи в очи. Саманта понечи да каже „благодаря“, но когато го погледна, забрави всичко.
Той бе изключително красив мъж, с черна, къдрава коса, големи черни вежди, тъмни очи, а на миглите му би завидяла всяка жена. Устните му също бяха много красиви. Изглеждаше като скулптура на Микеланджело. Сигурно щеше да изглежда женствен, ако не пращеше от мускули. Не, той въобще не изглеждаше женствен. Никакви мигли не биха могли да го направят да изглежда по-малко мъжествен. Всъщност мъжествеността струеше от него и караше Саманта да се чувства малка и беззащитна. Той дори миришеше на мъж, но не изкуствения мирис, който можеш да усетиш във всеки магазин. Този мъж миришеше на мъжка пот, малко на бира, а кожата му имаше бронзов оттенък.