— Не сте ядосана от закъснението ми, нали?
Саманта го погледна студено и отново се опита да го заобиколи. След три нейни опита да мине, а той все я спираше, тя се обърна и тръгна в друга посока. Но той отново застана пред нея. Тя спря и го погледна.
— Ще ме пуснете ли да мина?
— Не разбирам — каза той. — Къде отивате?
Интелигентни, но тъпи хора, помисли си тя. Целият град е пълен с подобни хора. Все още втренчена в него, каза:
— Отивам да си търся хотел, мистър Тагърт.
— Хотел? Но апартаментът е готов. Не сте го видели още, така че не можете да кажете, че не го харесвате. Аз ли съм причината? Казах ви, съжалявам, че закъснях. Обикновено не закъснявам, но часовникът ми се намокри миналата седмица и сега е на поправка. Затова не знаех колко е часът. А и тези шемети, с които бях, сигурно не биха ми казали колко е часът, ако имаха часовник, или пък щяха да се пошегуват.
Като го погледна смразяващо, Саманта мина покрай него, но той не се оставяше така лесно. Застана пред нея и завървя гърбом.
— Заради момчетата е, нали? Доста са груби, нали? Извинявам се заради тях. Виждам се с тях само когато играем футбол и в гимнастическия салон. Искам да кажа, че не са ми постоянни приятели, ако това ви тревожи. Няма да ги видите в нашата къща, обещавам.
Саманта спря за момент учудена. Как може да е толкова красив и да не разбира нищо? Насили се да отвърне поглед от него. Точно красотата му я накара да извърши тази глупост.
Продължи, а той вървеше до нея.
— Ако не е закъснението ми, не са момчетата, тогава къде е проблемът? — попита той.
В края на блока тя спря. Зачуди се какво ще прави сега. Нямаше представа къде отива, но край тях минаваха доста таксита. Във филмите хората заставаха на бордюра и махваха с ръка на такситата. Така че тя преметна чантата си през рамо и вдигна ръка. След секунда едно такси спря пред нея. Тя хвана дръжката.
— Почакайте — каза Майк, когато тя отвори вратата. — Не можете да си тръгнете. Вие никога не сте била тук и не знаете къде да отидете.
— Искам да се махна далеч от вас, и то колкото се може по-бързо — отвърна тя, без да го погледне.
На лицето му се изписа изненада.
— Мислех, че ме харесваш.
С въздишка на отвращение Саманта понечи да влезе в таксито. Но Майк я спря, като й взе куфара, после я хвана за ръката.
— Няма да си тръгнеш — каза той, после се обърна към шофьора. — Изчезвай.
Шофьорът го погледна и без да задава въпроси, потегли, без дори да дочака Майк да затвори вратата.
— Добре — каза тихо Майк, сякаш говореше на уплашен кон. — Не знам какво става, но мисля, че трябва да поговорим.
— Къде? Във вашата къща? Къщата, където аз трябва да живея с вас?
— Затова ли е цялата работа? Ядосана сте ми, защото ви целунах? — той се усмихна нежно и понижи многозначително глас. — А аз си мислех, че целувката ми ти хареса — и се приближи до нея.
— Махнете се — тя отстъпи назад. — Разбрах, че в този град на никого не му пука за нищо, но мисля, че все някой ще ми обърне внимание, ако се разкрещя.
При тези думи Майк се обърна и я огледа. Бе облечена в строга рокля в морскосиньо — това бе единственото, което можеше да каже за облеклото й. Беше в обикновена рокля, стигаща до коленете й, и жакет с бяла яка и маншети. И тази малка невзрачна рокля успяваше изцяло да скрие всяка извивка на тялото й. Ако Майк не я бе докосвал и опипвал, никога не би могъл да повярва, че тя има великолепно тяло. Щеше да си мисли, че е плоска като дъска. Когато я целуваше, той прокара ръка по гърба й, по плешките, доста приятно изпъкнали, после надолу по хубавите й задни части, после по гърдите й и перфектните бедра до глезена и малкото й стъпало. Би се обзаложил, че е невъзможно подобно тяло да се скрие под каквито и да е дрехи, но тя по някакъв начин бе успяла да го направи.
Когато погледна лицето й, откри, че е на границата между красива и симпатична, но пък носеше много малко грим, сякаш за да притъпи красотата си, вместо да я подчертае, а косата й бе дръпната силно назад. Предполагаше, че косата й е дълга и така както я носеше, изглеждаше абсолютно права, но един кичур се бе освободил и къдрица се спускаше по бузата й. Спомни си как си играеше с този кичур и му се прииска отново да го докосне.
Гледайки я сега, му бе трудно да повярва, че това е жената, която бе целувал преди малко. Липсваше всякаква сексапилност в лицето и тялото й. Всъщност, както бе облечена в семплата си рокля, със здраво завързаната отзад коса, би си помислил, че е омъжена, има няколко деца и е учителка в неделно училище. Ако я срещнеше на улицата, не би се обърнал след нея. Но твърде ясно си спомни, че само преди минути тя бе коренно различна. Страстната, привлекателна, жадна красота се криеше някъде в нея.