Когато скочи зад стълбите, за да хване топката, той едва не я стъпка, а после инстинктивно я хвана да не падне на желязната ограда. Отвори уста да я попита дали е добре, но когато погледна очите й, не можа да каже и дума. Тя го гледаше, сякаш го приемаше за най-красивия, най-сексапилния и желан мъж в света. Майк знаеше още от дете, че е привлекателен за момичетата и използваше това си предимство, когато бе възможно. Но никога досега жена не го бе гледала така.
Допускаше, че може би и той я е гледал по същия начин. Големите й сини очи бяха пълни с изненада и желание. Устните й бяха толкова сочни и прелъстителни, че умираше от желание да ги докосне.
Отначало я целуна, без да е сигурен дали трябва да го прави, тъй като не искаше да я уплаши. Но в момента, когато устните му докоснаха нейните, разбра, че не може да спре. Никога досега жена не го бе целувала като нея. Не беше само желанието, което извираше от нея, но и глад. Целуваше го, сякаш е била в затвор десет години и след като са я освободили, той е мъжът, който желаеше повече от всичко на света.
Затова в момента Майк не можеше да разбере какво става. Как можеше да го целува така, а десет минути по-късно да го гледа, сякаш го презира? Как можеше тази порядъчна млада жена да е същата чаровница, която обви крака си около кръста му?
Майк не знаеше отговорите, нито разбираше нещо от това, което ставаше в момента, но бе сигурен в едно — нямаше да я пусне да си отиде. Той трябваше да разбере какво я кара да иска да се махне от него. Що се отнася до него, той би желал да я вдигне и да я занесе в къщата, и да я задържи може би завинаги. Но ако тя пожелаеше, би направил всичко преди това — да се изкачи на небето, да събере дузина звезди, да ги наниже на гирлянди и да ги закачи в спалнята й. Все пак, помисли си, би трябвало да го знае, за да се подготви.
— Извинявам се за всяка постъпка, с която съм ви обидил — каза той, без, разбира се, да го мисли. Всичко, което си спомняше, бе крака й около кръста му.
Саманта присви очи.
— И предполагаш, че това ще ме накара да ти повярвам? — тя си пое дълбоко дъх и се опита да се успокои, тъй като забеляза, че вече привличат вниманието на минувачите.
— Не можем ли да отидем някъде и да поговорим? — попита той.
— В твоята къща може би?
Майк реши, че това не е толкова лоша идея въпреки сарказма в гласа й.
— Няма за какво да говорим.
Този път не можеше да не отбележи убеждението й, че къщата му е свърталище на греха. Майк пое дълбоко дъх.
— Ще се върнем в къщата, ще седнем на верандата с изглед към Ню Йорк и ще поговорим за всичко. После, ако все още искаш да си тръгнеш, ще ти помогна да си намериш хотел.
Саманта знаеше, че не трябва да го слуша. Трябваше да спре друго такси и да намери къде да прекара нощта.
— Виж, ти дори не знаеш къде отиваш, нали? Не можеш просто да спреш такси и да кажеш: „Закарайте ме в някой хотел.“ И нищо повече. Ти не знаеш дори къде ще се озовеш. Така че позволи ми поне да ти направя резервация.
Виждайки колебанието й, Майк реши да тръгне към къщата, надявайки се, че тя ще го последва заради багажа си. Тъй като не желаеше да насилва късмета си с успеха, който бе постигнал, не каза нищо повече. Но вървеше бавно, спирайки от време на време, за да се увери, че тя го следва.
— Сега искаш ли да ми кажеш къде е проблемът?
Саманта гледаше ръцете си. Беше изморена от дългия, изтощителен ден. Всъщност така се чувстваше от години насам.
— Мисля, че е очевидно — отвърна тя, опитвайки се да не го гледа, тъй като бе много леко облечен. Докато стоеше облегнат на оградата, той бръкна под фланелката си без ръкави, за да се почеше по гърдите, и тя видя здравите му коремни мускули. След като той не отговори, тя поясни. — Нямам намерение да живея в къща с мъж, който ще ме преследва през цялото време и навсякъде. Жалея баща си, току-що се разведох и не желая никакви усложнения повече.
Може би Майк би приел обидата в думите й, но тя го накара да се чувства като стар мръсник, който не може да се спре да гони всяко младо и красиво момиче. Потискайки изкушението си да й отвърне, че въобще не се е натрапвал, се изкушаваше също да й каже, че просто се бяха целували и нищо повече. Затова няма нужда да се държи, сякаш той със сигурност е насилник, който току-що я е задявал.
— Добре — каза той студено. — Какви са правилата?
— Не разбирам за какво говориш?
— Много добре разбираш. Човек, който се облича като теб, трябва да живее по определени правила. Сега ми кажи какви са твоите.