Отказвайки да мръдне, тя стоеше при чантата си.
Но Майк я принуди да участва, дори неохотно, като я хвана за лакътя и полудърпайки, полупобутвайки я, я поведе от фоайето към гостната. Стаята бе широка с големи, удобни кресла с черна кожа, огромен диван и ръчно тъкан килим на пода. Навсякъде имаше различни произведения на народното творчество, както и две огромни палми в ъглите до прозорците. Имаше няколко маски по стените, както и китайски гоблен и рисунки от остров Бали. Това бе мъжка стая в тъмни цветове, кожа и дървени предмети — стая на мъж с вкус и ум.
Стаята не изглеждаше като бордей, както си мислеше, че ще бъде, под влияние на първото си впечатление от него. Наистина мъжът до нея, облечен в скъпи дрехи, стоеше много по-добре в тази стая, отколкото този, когото срещна преди малко.
Знаеше, че Майк я гледа и бе доволен от реакцията й, защото отпусна малко ръката й. Неохотно, но вече не толкова ядосана, тя го следваше от стая в стая. Разгледа трапезарията с голяма маса от Индия и един изключителен яркочервен тапет на едната стена.
Саманта се успокояваше с всяка изминала минута. Влязоха в библиотеката, облицована с дъб, с огромни, издигащи се от пода до тавана рафтове с книги. Бе впечатлена от огромния брой книги, докато не откри, че, доколкото можеше да види, всички те са за американски гангстери: произхода им, биографии, дори книги за умението да бъдеш гангстер. Тя се обърна с отвращение и тогава забеляза в ъгъла, близо до голямо бюро покрити с хартия, огромни бели картонени кутии с етикета на Компак и Хюлет Пакард. Погледна го учудена.
— Наемът ти — отвърна той на мълчаливия й въпрос. Целият ти наем за една година е в тези кутии, а аз не знам какво да правя с това проклето нещо.
— Аз бих могла… — Саманта се спря. Като гледаше как един такъв мощен компютър седи в кутията си; изпита онази прочувствена тръпка на човек, отдаден всецяло на компютрите. Може би по същия начин се чувстваше и колекционерът на кукли, ако видеше на тавана кутии с надпис „Великите кукли на баба“ и да не му разрешават да ги отвори.
— Да не би случайно да знаете да работите с компютър? — попита невинно Майк, въпреки че знаеше много добре, че тя е цар на компютрите. Той купи това, което Дейв Елиът му каза, че Саманта е пожелала да си купи.
— Разбирам малко — отвърна тя едва-едва, бавно извръщайки поглед от кутиите.
Той я заведе на горния етаж и й показа двете спални. И двете бяха отрупани с цветя и произведения на изкуството от целия свят, а едната бе обзаведена с плетени столове с възглавници с бродиран по тях бръшлян.
— Харесва ли ви? — попита той, без да се опитва да скрие любопитството в гласа си.
— Да, харесва ми — Саманта се усмихна, преди да се усети.
Когато той се усмихна в отговор на одобрението, тя остана без дъх. Той изглеждаше много по-добре, когато се усмихваше така, от удоволствие, без усмивката да е обременена от някакво друго чувство. Изведнъж й стана горещо в тази стая и тръгна към вратата.
— Искаш ли да разгледаш апартамента?
Отвръщайки поглед от него, тя кимна. Последва го на третия етаж. Когато Майкъл отвори вратата на първата стая, Саманта забрави въобще, че се намира в Ню Йорк. Навсякъде личеше почеркът на баща й. Той винаги казваше, че ако трябва да започне отначало, ще обзаведе стаята си в зелено и бургундско червено. А тази стая бе обзаведена за баща й. Канапе, облицовано в тъмнозелено, бе разположено под ъгъл срещу камина от зелен мрамор и два големи удобни, облечени в зелено стола от двете му страни. Те бяха разположени върху ориенталски ръчно плетен килим в зелено и кремаво. Наоколо имаше махагонови мебели, направени така, че да могат да се местят лесно.
Саманта се приближи до рафта на камината и видя снимки на семейството си: майка й, родителите й заедно, дядо й, нейни снимки от детството допреди една година. Взе една снимка на майка си в сребърна рамка и докато я държеше, се огледа наоколо, после затвори очи. Присъствието на баща й бе така силно, че почти очакваше, като се обърне, да го види.
Вместо това, когато се обърна, видя един чужд човек да стои при вратата и при това намръщен.
— Не ти харесва — каза Майк. — Тази стая не е за теб.
— Чудесна е — отвърна тя меко. — Усещам баща си.
Майк се намръщи още повече.
— Нали? — сега той погледна на апартамента с други очи. Това не бе жилище за една красива руса жена. Това бе мъжка стая. По-точно стаята на Дейв Елиът.
— Спалнята е тук — докато вървеше след Саманта, Майк гледаше всяко кътче с други очи.