— И ти ли виждаш това, което виждам аз?
Той се втурва, после рязко спира, изненадан:
— Я-а, синьо!
Потупвам го по рамото и продължавам надолу. Умората и напрежението бавно се свличат към земята, която равномерно оттласквам. Скоро ще съм си у дома. Вече усещам топлия дъх на онова…
…Яркосиньо море, златен пясък и зелени палми. Чистобяло корабче, сякаш хартиено, е застинало навътре в спокойната вода. Слънце не се вижда, но е ослепително ярко и кристално чисто. Гларус крачи важно из пустия плаж, смешна маймунка скача и безуспешно брули кокосови орехи. Гола девойка седи неподвижно пред кротките вълни в поза за медитация, с обърнати нагоре шепи, положени на коленете. Гарвановочерните й коси са леко разлюлени от недоловим вятър…