Лъчезар Станчев
Сладки ли са пържените рибки
Имаше едно време един цар. Той събра веднъж мъдреците на съвет. Рече им:
— Голяма грижа ме е налегнала. Както знаете, едничкият ми син, Шишко, съвсем не отговаря на името си. Тънък е като комар. Ребрата му се броят. Какво да правим?
Замислиха се мъдреците. Три дни и три нощи мислиха. Най-после един от тях рече:
— Намислих, царю честити. За да отговаря на името си, Шишко трябва да се облече по-дебеличко. И възглавнички под дрехите трябва да му сложим.
Облякоха Шишко с три чифта дрехи, подпъхнаха му и възглавнички и го пратиха на разходка. Заразхожда се важен Шишко, поразтича се. Подгони гъсенцата с пръчка.
— Ссс-ссс-ссс — Сиско — засъскаха гъските разядосани. Разплака се Шишко.
— Гъските ми се смеят, че не съм Шишко, а Сиско…
От очите му текат сълзи, а от челото му пот като из ведро тече. Горещо лято беше. Разсърди се царят.
— Съблечете детето, щом не е истински Шишко.
Съблякоха го. Ами сега? Какво да правят?
— Друго намислих, царю честити — обади се втори мъдрец. — Щом не отговаря на името си, да му сменим името. Има толкова други имена, които ще му подхождат. Например: Клечко, Комарчо, Крачунчо…
Щом Шишко чу какво са намислили, разплака се още по-силно.
— Всичките ми играчки вземете, само името си не давам.
Вдигна се тогава трети мъдрец, поглади дългата си брада и каза:
— Открих, царю честити. За да отговаря на името си, Шишко трябва да напълнее. А за това трябва да го пратим на море.
— Хубав съвет — зарадва се царят. — Заведете го в морския дворец, но да го пазите.
Настаниха Шишко в златната колесница, впрегнаха в нея шест чифта коне. Зад него тръгнаха сто слуги и готвачи. Царското дете ще угояват, не е шега. Яхнали магарета, тръгнаха и мъдреците да го наглеждат. Стигнаха на морския бряг. В чудно хубавия дворец имаше всичко в изобилие, но на Шишко не му се ядеше. По цял ден лежеше на сянка. Мъдрецът, който се грижеше за храната му, изпращаше всеки ден при царя бързоходец със следното писмо: „Днес на обяд Шишко изяде: 1. Една супа от пилешко сърце със седем зърна ориз; 2. Крило от гълъб, изпечено на скара, с прибавка един макарон; 3. Четири зърна чудесно грозде, без семките. Изпържихме му и една рибка, но не иска да я изяде — не му била сладка.“
Всеки ден мереха Шишко на големи златни везни. От едната страна слагаха кучето и котката, а в другото блюдо сядаше тънкият Шишко. Той тежеше точно колкото тях. Блюдото с Шишко не натежа нито веднъж. Натежаваше само ако кучето лавнеше и котката рипнеше долу.
Тогава мъдреците решиха, че Шишко трябва да прави морски бани.
Но за да не му се случи нещо, накараха го да седне на трон, поставен на брега, и потопяваха във водата само краката му. Изправени край него, двама царски моряци наблюдаваха с далекогледи да не излезе буря. Но и от тези морски бани Шишко не наддаде нито грам. Изплашиха се мъдреците. При толкова силна храна да не напълнее! Напразно се въртяха те около теглилката. Споглеждаха се: какво да правят? Какво ще отговарят на царя?
Един ден те се събраха пак на съвет. Цял ден заседаваха, нищо не измислиха. През това време Шишко прескочи през прозореца и отиде да се разходи сам по брега на морето. Там срещна рибарчето Пенчо.
— Кой си ти?
— Аз съм Пенчо, дядо е рибар. А ти кой си?
— Аз съм Шишко…
— Ха-ха-ха! Какъв Шишко си ти — тънък си като чироз.
Смееше се Пенчо, но Шишко не му се разсърди. Сприятелиха се. Почнаха да играят заедно. Тичаха по брега, правеха кули от пясък, къпаха се в морето. Здраво се изпекоха на слънцето, та гърбовете им се зачервиха.
— Стига вече, че ще изгориш. Облечи се. Аз съм свикнал — каза Пенчо. — А сега тръгвай с мен. Ще идем при дядо. Той лови риба, та да му помогнем.
Отидоха при стария рибар. Той беше наловил с мрежата два коша риба.
— Хайде да ги пренесем ние — рече Пенчо. — Дядо е стар.
Грабнаха кошовете и ги замъкнаха в тръстиковата колиба.
— Давайте сега чорба от пиле, печен гълъб и макарони, и грозде, че съм гладен като вълк — извика Шишко.
— Какво? Пиле ли? Печен гълъб ли рече? Ти да не си царски син, та искаш пиле и гълъб? Ето ви хляб и по две пържени рибки.
— Да, аз съм Шишко. Синът на царя. Но сега и рибките ми са сладки.
— Царският син ли? — уплаши се рибарят. Скоро дай хляба и рибките, да не ти се развали стомаха. Ти не си свикнал на сиромашка храна. Хайде да те водя в морския дворец. Там ще те нахранят.
Стигнаха тримата в двореца. А там се беше вдигнал голям шум. Търсеха Шишко под дърво и камък.
— Давайте по-скоро да ям! — извика Шишко.
Донесоха му чорбата: от едно пилешко сърце и седем зърна ориз.
— Пилето само сърце ли има? — ядоса се Шишко. — Дайте тук и крилете, че и кълките, че и бялото месо!