Донесоха и печеното: крило от гълъб на скара, с прибавка един макарон. И от него не се насити Шишко, та му донесоха още. На края не четири, а четиридесет и четири зърна грозде изяде. И все още му се ядеше.
— Дайте ми парче хляб и сирене да си доям — заповяда той. — И две пържени рибки — много са сладки. А на рибаря и внука му сложете по едно пиленце, че отдавна не били яли пиле.
Зарадваха се мъдреците на тая голяма промяна и пратиха бързоходец при царя с писмо, в което пишеха:
„Царю честити, морските бани много помогнаха на Шишко. Веднага да се натоварят на каруците триста тлъсти пилета, десет чувала макарони, пет тенекии сирене, двайсет коша грозде! Ако не стигнат за лятото, пак ще ти пишем!“
Уплаши се царят от такава поръчка и отиде да види каква е работата. Като поразпита и разбра всичко, той нареди Шишко да играе и да тича цял ден с внука на рибаря и да носят заедно всяка вечер по един кош риба до колибата. Шишко беше много доволен. Бузите му се надуха и зачервиха. Гърбът му почерня като гърба на Пенчо. При всяко ядене искаше и пържени рибки.
Когато дойде време да си тръгват, претеглиха Шишко на везните. Много беше наддал. А знаете ли как го мериха? При кучето и котката сложиха и едно прасе, тогава чак се изравниха везните.
— Ти си наддал цяло прасе! — радваше се царят.
Той нареди да извикат рибаря и го запита:
— Кажи ми, рибарю, защо по-рано пържените рибки не бяха сладки на моя син?
— Ех, ти, царю честити, уж си цар, а пък не знаеш една толкова проста работа: пържените рибки са сладки само на този, който работи. И само той става силен и здрав!
— Умен рибар си бил, брей! Искаш ли, рибарю, ти да ми станеш съветник, а мъдреците да пратя да ловят риба?
Засмя се рибарят на глупавия цар и глупавите мъдреци и каза:
— О-хо, царю честити! Да ловят риба още повече няма да ги бива! Не е лесна работа това! Правете каквото щете, но мене тука оставете! Рибар съм аз и внукът ми Пенчо искам да стане рибар!