Но това нямаше да им го кажа.
— Не знам как се казва — повторих аз. — Никога не съм го виждала.
Бях прекрачила границата.
Госпожа Малит и полицаите пристигнаха едновременно — тя пеша от селото, а те със син „Воксъл“. Щом автомобилът спря рязко върху чакъла, предната му врата се отвори с изскърцване и на алеята слезе мъж.
— Госпожице Де Лус — изрече той така, сякаш като произнесеше името ми на глас, щеше да има сила над мен. — Може ли да те наричам Флавия?
Кимнах в знак на съгласие.
— Аз съм инспектор Хюит. Баща ти вкъщи ли е?
Инспекторът беше сравнително приятен на вид мъж с чуплива коса, сиви очи и стойка малко като на булдог, заради което ми напомняше на Дъглъс Бейдър, летецът, чиито снимки бях виждала в старите броеве на „Военен преглед“, разпилени из салона.
— Тук е, но е неразположен — отвърнах аз. Тази дума я бях чула от Офелия. — Аз ще ви покажа трупа.
Госпожа Малит зяпна и ококори очи.
— Мили Боже! Извинете, госпожице Флавия, но… Мили Боже!
Ако носеше престилка, щеше да я свали демонстративно и да си тръгне, но не носеше. Вместо това влезе, като се олюляваше, през отворената врата.
Двамата мъже в сини униформи на задната седалка на колата, сякаш по даден сигнал, излязоха навън.
— Сержант Улмър и сержант Грейвс — представи ги инспектор Хюит.
Сержант Улмър беше едър здравеняк със сплескан нос като на боксьор, а сержант Грейвс приличаше на малко русо жизнерадостно врабче, по чиито бузи се образуваха трапчинки, когато се усмихна и ми стисна ръката.
— А сега, ако обичаш — каза инспектор Хюит.
Сержантите извадиха чантите си с инструменти от купето на колата и аз ги поведох тържествено към градината.
Посочих им къде е тялото и наблюдавах запленена как сержант Улмър извади фотоапарат и го постави върху дървен триножник, а дебелите му като наденички пръсти нагласиха с изненадваща деликатност малките сребристи лостчета. Той направи няколко снимки на цялата градина, като обръщаше особено внимание на лехата с краставиците, а след това сержант Грейвс отвори избелял кожен куфар, в който бяха подредени шишенца в равни редици, и където зърнах пакет пергаментови пликове.
Приближих се въодушевено напред с почти потекли лиги, за да виждам по-добре.
— Флавия — обърна се към мен инспектор Хюит, докато пристъпваше внимателно сред краставиците. — Би ли помолила някой да приготви чай?
Явно беше забелязал изражението ми.
— Тази сутрин станахме доста рано. Дали би могла да се погрижиш за закуската?
Така значи. Както винаги, напълно безцеремонно единствената жена наоколо получава нареждане да се прибере и да свари чай. Наистина щях да им приготвя нещо! За каква ме вземаше той… за някакво селянче ли?
— Ще се погрижа, инспекторе — казах аз, както се надявах, хладно.
— Благодаря ти — отвърна инспектор Хюит и когато тръгнах към кухненската врата, се провикна след мен: — А, и, Флавия…
Обърнах се с очакване.
— Ние ще дойдем, когато приключим. Няма нужда да излизаш пак.
Как смееше само! Как смееше да ми говори така!
Офелия и Дафни вече седяха на масата за закуска. Госпожа Малит им беше съобщила печалната новина и те имаха достатъчно време да се разположат в пози, които да показват престорено безразличие.
По устните на Офелия все още нямаше следи от реакция към отварата ми и си напомних по-късно да запиша резултатите в тетрадката си.
— Намерих труп в лехата с краставиците — казах им аз.
— Колко типично за теб — отвърна Офелия и продължи да скубе веждите си.
Дафни беше прочела „Замъкът Отранто“ и бе преминала към „Никълъс Никълби“. Забелязах обаче, че докато четеше, прехапваше долната си устна — сигурен знак, че се разсейва.
Настъпи драматична тишина.
— Имаше ли много кръв? — попита най-накрая Офелия.
— Не. Нито капчица.
— Чие е тялото?
— Не знам — отвърнах, облекчена, че имам възможност да прикрия истината.
— „Смъртта на непознатия“ — обяви Дафни с гласа на водещ по радио Би Би Си и вдигна глава от книгата на Дикенс, но постави пръст между страниците, за да си отбележи докъде е стигнала.
— Откъде знаеш, че е непознат? — попитах аз.
— Елементарно — отвърна Дафи. — Не си ти, не съм аз, нито пък Фели. Госпожа Малит е в кухнята, Догър е в градината с полицаите, а татко е горе и само преди няколко минути се миеше в банята.