Понечих да й кажа, че е чула мен във ваната, но реших да си замълча. Щом споменех баня, разговорът неизбежно се насочваше към личната ми хигиена. Но след случилото се сутринта в градината, изпитах внезапно желание да се изкъпя набързо.
— Сигурно е бил отровен — обадих се аз. — Имам предвид непознатия.
— Винаги се оказва отрова, нали? — отметна коса Фели. — Поне в онези потресаващи булевардни детективски романи. В този случай мъртвецът вероятно е допуснал фаталната грешка да изяде нещо сготвено от госпожа Малит.
Когато тя отмести настрани лигавите остатъци от рохко свареното си яйце, през ума ми като искра, изхвърчала от камината, мина някаква мисъл, но преди да я осмисля, ме прекъснаха.
— Чуйте това — Дафни започна да чете на глас: — Фани Скуиърс пише писмо:
„… татко е целият в синини — синьо-зелени, и е потънал в кръв. Наложи се да го пренесем долу в кухнята, където лежи в момента.
След като племенникът ви, когото препоръчахте за учител, стори това с татко, нагази тялото му и изрече думи, с които няма да скверня това писмо, той се нахвърли разярено върху мама, бутна я на земята и натисна гребена й на няколко сантиметра в главата. Още малко и щеше да пробие черепа й. Имаме медицинско удостоверение, че ако бе влязъл по-навътре, гребенът е щял да засегне мозъка й.“
— А сега чуйте по-нататък:
„След това ние с брат ми станахме жертви на неговата ярост и страданията ни ни навеждат на тревожната мисъл, че сме получили някакви вътрешни увреждания, най-вече защото нямаме външни белези от нараняване. Докато пиша това, крещя от болка…“
Лично на мен историята ми изглеждаше като класически случай на отравяне с цианид, но нямах желание да споделям прозренията си с тези две грубиянки.
— „Докато пиша това, крещя от болка“ — повтори Дафи. — Представяте ли си?
— Познато чувство — отвърнах аз, бутнах чинията с недокоснатата си закуска настрана и изкачих бавно източното стълбище към лабораторията си.
Винаги когато бях разстроена, отивах в своята sanctum sanctorum. Тук сред шишенцата и стъклениците се оставях да ме обгърне онова, което смятах за Духа на химията. Тук понякога разигравах стъпка по стъпка откритията на великите химици. Друг път изваждах любящо някой том от безценната библиотека на Тар де Лус като например английския превод на „Химични елементи“ от Антоан Лавоазие, отпечатан през 1790 г., но чиито страници дори и след сто и шейсет години все още бяха гладки и твърди като амбалажна хартия. Колко бляскаво звучаха наименованията, които сякаш чакаха да ги погълна от страниците: антимоново масло… арсеников прах.
Лавоазие ги нарекъл „вонящи отрови“, но аз изричах имената им, доволна като прасе в кочина.
— Кралско жълто5! — казах на глас и се насладих на вкуса на думите върху небцето си въпреки отровната им природа.
— Венерини кристали! Димящ спирт на Бойл! Мравчено масло6!
Но този път това не ми помогна — мислите ми все се връщаха към татко. Отново и отново премислях какво бях чула и видяла. Кой беше този Туининг — „старецът“ — за когото мъжът твърдеше, че татко е убил? И защо татко не слезе на закуска? Това наистина ме разтревожи. Той смяташе закуската за „най-важното ядене за деня“ и доколкото знаех, нищо на света не би го накарало да я пропусне.
Размишлявах и върху пасажа от книгата на Дикенс, който Дафни ни прочете: за синьо-зелените синини. Да не би татко да се е сбил с непознатия и сега да имаше рани, които не можеше да прикрие на масата? Или пък е получил вътрешни наранявания като онези, описани от Фани Скуиърс: наранявания, които не оставяха външни белези. Може би точно това се бе случило с червенокосия мъж. Това обясняваше липсата на кръв. Възможно ли бе татко да е извършил убийство? Отново?
Виеше ми се свят. Нямаше по-добро средство за успокоение от Оксфордския речник на английския език. Извадих тома с буквата „П“. Какво изхриптя непознатият в лицето ми? „Прощавайте“! Това беше думата.
Прелистих страниците: предразсъдък… протокол… и я открих: прощавай: сбогом, довиждане, остани с добро. Произнасяше се „про-ща-вай“ и беше второ лице, единствено число, повелително наклонение и произхождаше от латинския глагол със значение „да бъда добре“.
Колко странно, че един умиращ беше казал точно тази дума на непознат човек.
5
Жълт пигмент, съставен основно от сулфид и оксид на арсена (двуарсенов трисулфид). — Бел.прев.
6
Стари наименования съответно на меден ацетат, амониев хидросулфат и фурфурол. — Бел.прев.