Най-много обаче ме заинтригува фактът, че всичко на света — буквално всичко — е свързано чрез невидими химични връзки. Намерих необяснима утеха в това да знам, че някъде в нашия свят, макар и невидима, съществува истинска стабилност.
В началото не направих връзката между книгата и изоставената лаборатория, която открих като малка. Но когато все пак се сетих, животът ми се възроди, ако мога така да се изразя.
Тук, в лабораторията на чичо Тар, лавиците бяха отрупани с книгите по химия, които той така грижливо е събирал, и не след дълго установих, че ако положа малко усилия, мога да разбера написаното в повечето от тях.
После се заех с простички експерименти и се опитвах да наизустя и спазвам инструкциите буква по буква. Не че от време на време не се случваше да усмърдя къщата или да стане някоя експлозия, но по-добре да не навлизам в подробности за тези случаи.
С времето тетрадките ми със записки набъбнаха. Експериментите ми станаха още по-сложни, когато започнах да разбулвам мистериите на органичната химия и не бях на себе си от щастие да науча какви вещества могат да се извлекат лесно от природата.
Най-интересни ми бяха отровите.
Шибнах храстите с бамбуков бастун, издялан от поставката за чадъри с формата на слонски крак в коридора. Тук отзад в зеленчуковата градина топлото слънце още не бе надникнало над високите тухлени стени. Всичко беше мокро от дъжда снощи.
Тръгнах през остатъците от неокосената миналогодишна трева и почуквах по стената, докато не открих каквото търсех: китка ярки листа, чийто ален отблясък открояваше тривърхите им листчета сред останалите увивни растения. Извадих затъкнатия в колана си чифт градинарски ръкавици, засвирках силно с уста вариант на песничката „Бибиди-бобиди-бу“ и се залових за работа.
По-късно, необезпокоявана в моя sanctum sanctorum — тоест моята Светая светих, възхитителен израз, на който се натъкнах в биографията на Томас Джеферсън и започнах да го използвам — сложих червените листа в стъклена колба, но свалих ръкавиците чак след като ги натъпках вътре. Следваше любимата ми част.
Запуших колбата с тапа и я прикрепих към стъкленица с вряща вода, а другия й край свързах със спираловидна колба за кондензация, чийто отворен край висеше над празна стъклена чаша. Докато водата кипеше силно, наблюдавах как парата тръгна по тръбичките и се просмука в стъкленицата с листата. Те започнаха да се извиват и омекват, когато парата отвори миниатюрни пространства между клетките, и отделиха маслата, които преди това бяха есенцията на живото растение.
Така древните алхимици са упражнявали своето изкуство: с помощта на огън и пара, пара и огън. Дестилация.
Обожавах този процес.
Дестилация. Казах го на глас:
— Де-сти-ла-ци-я!
Наблюдавах със страхопочитание как парата изстива и се кондензира в спираловидната стъклена тръба и стиснах юмруци в екстаз, когато първата прозрачна капка увисна от стъклото и капна звучно в приготвената чаша отдолу.
След като водата извря и процесът приключи, угасих пламъка и подпрях брадичка на дланите си, за да наблюдавам с възхищение как течността в чашата се разделя на два слоя. На дъното остана чистата дестилирана вода, а върху нея се образува течност със светложълт цвят. Това беше етеричното масло от листата. Наричаше се урушиол и се използваше и при производството на лакове.
Бръкнах в джоба на жилетката си и извадих лъскав златист цилиндър. Махнах капачката и не можах да сдържа усмивката си, когато се показа червеният връх. Червилото на Офелия, което задигнах от чекмеджето на тоалетката й заедно с перлите и ментовите бонбони. А Фели — госпожица Сополанка — дори не беше забелязала, че липсва.
Сега, когато се сетих за бонбоните, лапнах един и го схрусках шумно с кътниците си.
Без проблем извадих червилото от флакона и отново запалих спиртната лампа. Нужен беше само умерен огън, за да се редуцира подобният на восък грим до лепкава каша. Ако Фели знаеше, че червилото й всъщност е направено от рибешки люспи, едва ли щеше така охотно да си маже устните с него. Непременно трябва да й кажа. Ухилих се. Ще го направя по-късно.
С капкомер издърпах няколко милиметра от дестилираното масло, което се беше отделило на повърхността в чашата, и после капка по капка го смесих с разтопеното червило. След това разбърках енергично сместа с дървена шпатула.