— С-сигурно не сте погледнали навсякъде — смотолеви тя. Трябваше някак си да го успокои. — Да ви донеса ли нещо за ядене? Запазих ви от вечерята.
Той внезапно се спря. Виан видя как очите му се присвиват, чу го да казва:
— Не е възможно, но… — Грабна фенерчето, приближи се до бюфета в кухнята и дръпна рязко вратата.
— Какво п-правите?
— Претърсвам къщата ви.
— Нали не мислите…
Тя стоеше насред стаята, а сърцето ѝ бумтеше в гърдите, докато той проверяваше стая след стая, изхвърли палтата от дрешника и отмести дивана от стената.
— Доволен ли сте?
— Доволен ли, мадам? Тази седмица изгубихме четиринайсет пилоти и един бог знае още колко екипажи на самолети. Заводът на „Мерцедес Бенц“ беше взривен преди два дни и всички работници бяха убити. Чичо ми работи в сградата. По-точно, работеше.
— Съжалявам — промълви тя.
Виан пое дълбоко дъх, смятайки че всичко е приключило, когато той излезе навън.
Дали бе издала някакъв звук? Страхуваше се, че го бе направила. Тя се втурна след него, искаше да го сграбчи за ръкава, но вече беше твърде късно. Той вече беше на двора, крачеше по пътеката след лъча на фенерчето, а кухненската врата остана отворена зад гърба му.
Тя изтича след него.
Той беше при гълъбарника и дръпна рязко вратата.
— Хер капитан. — Виан намали ход, опитвайки да успокои дишането си, докато триеше потните си длани в крачолите на панталона. — Тук няма да намерите никого, хер капитан. Трябва да го знаете.
— Лъжкиня ли сте, мадам? — Той не беше сърдит. Беше изплашен.
— Не. Знаете, че не съм. Волфганг — рече тя, наричайки го за пръв път на малко име. — Сигурна съм, че вашите началници няма да обвинят вас.
— Това е проблемът с вас, французите — заяви той. — Не виждате истината, дори когато ще ви избоде очите. — Мина покрай нея и се отправи нагоре по хълма към хамбара.
Той щеше да намери Изабел и пилота…
И ако ги намереше?
Затвор за всички тях. Може би и по-лошо.
Той никога нямаше да повярва, че тя не е знаела. Вече се бе издала прекалено много, за да се прави на невинна. А и беше твърде късно да се осланя на честта му да спаси Изабел. Виан го бе излъгала.
Бек отвори вратата на хамбара и застана вътре с ръце на хълбоците, докато се оглеждаше. Остави фенерчето и запали газената лампа. Сложи я на пода и провери всеки сантиметър от помещението, всяка клетка и плевнята.
— В-виждате ли? — изпелтечи Виан. — Никой не е идвал в къщата. Може би ще пийнете още една чаша коняк.
Той сведе поглед. Върху прахта се виждаха леки следи.
— Веднъж ми казахте, че мадам Дьо Шамплен се е скрила в мазето.
Не. Виан искаше да отвърне нещо, но когато си отвори устата, отвътре не излезе нито звук.
Бек отвори вратата на колата, премести скоростния лост на нулево положение и я бутна напред, достатъчно, за да се открие капакът на пода.
— Капитане, моля ви…
Мъжът се наведе пред нея. Пръстите му зашариха по пода, търсейки дръжката.
Ако отвореше този капак, всичко бе свършено. Щеше да застреля Изабел или да я арестува и изпрати в затвора. Виан и децата също щяха да бъдат арестувани. Нямаше начин да говори с него, да го убеди.
Бек извади пистолета и вдигна ударника.
Виан се озърна трескаво за някакво оръжие и видя лопатата, подпряна до стената.
Той повдигна дръжката и изкрещя нещо. Когато капакът отскочи и се удари в калника на колата, той се изправи и се прицели. Виан грабна лопатата, завъртя я във въздуха и я стовари с все сила върху него. Чу се ужасяващо хрущене, когато металното гребло се удари в тила му и се заби дълбоко в черепа. Кръвта бликна върху униформата на гърба му.
В същия миг прозвучаха два изстрела; единият от пистолета на Бек, а другият от мазето.
Бек се олюля настрани и се обърна. Върху гърдите му бе разцъфнала дупка с размерите на глава лук и шуртеше кръв. Кичур коса и парче кожа от скалпа му закриваха едното му око.
— Мадам — пророни той, докато се свличаше на колене. Пистолетът издрънча върху пода. Фенерчето се търкулна и изтрополи върху неравните дъски.
Виан захвърли лопатата и коленичи до Бек, който лежеше ничком в локва от кръвта му. С все сили тя го преобърна по гръб. Лицето му бе тебеширенобяло. Кръвта сплъстяваше косата му, стичаше се от ноздрите, образувайки кървави мехурчета при всяко вдишване и издишване.