Пръв пристигна мъжът, когото беше видяла на пейката.
— Здравейте, мадам — рече той и смъкна баретата, взета назаем. — Майор Том Дауд, мадам. Трябва да ви предам най-добри пожелания от Сара в По, мадам. Тя е превъзходна хазайка.
Изабел се усмихна уморено. Те бяха толкова… необикновени, тези янки, с непринудени усмивки и силни гласове. И толкова благодарни. Не приличаха на англичаните, които ѝ благодаряха кратко, с хладен тон и твърдо ръкостискане. Вече бе изгубила бройката на американците, които я бяха прегръщали с толкова силен устрем, че я бяха повдигали във въздуха.
— Аз съм Жулиет — представи се тя на майора.
Следващият, който пристигна, беше майор Фоули.
— Ама и тези планини си ги бива — рече той с широка усмивка.
— Много точно казано — присъедини се Дауд и протегна ръка. — Дауд. Чикаго.
— Фоули. Бостън. Приятно ми е да се запознаем.
Сержант Смит беше последен от групата. Появи се няколко минути по-късно.
— Здравейте, господа — изрече сковано. — Това се казва разходка.
— Още нищо не сте видели — засмя се Изабел.
Тя ги поведе към къщата и чукна три пъти на вратата.
Мадам Бабино открехна вратата, видя Изабел през пролуката и се усмихна, отстъпвайки назад, за да влязат. Както винаги, чугунената тенджера висеше над пламъците в почернялото от сажди огнище. Масата бе подредена за пристигането им с чаши с топло мляко и празни купи за супа.
Изабел се огледа.
— Къде е Едуардо?
— В хамбара, с още двама летци. Имаме затруднения с доставката на провизии. Заради проклетите бомбардировки. Половината град е в развалини. — Тя сложи длан върху бузата на Изабел. — Изглеждаш уморена, Изабел. Добре ли си?
Докосването бе толкова успокояващо, че младата жена си позволи само за миг да се облегне на ръката ѝ. Искаше да разкаже на приятелката си за своите грижи, да се разтовари за кратко, но това беше още един лукс, който им бе отнет в тази война. Всеки сам си носеше теглото. Изабел не разказа на мадам Бабино, че Гестапо бе разширило периметъра на търсене на Славея или че се притесняваше за баща си, сестра си и племенницата си. Какъв беше смисълът? Всички имаха семейства, за които да се тревожат. Това бяха обикновените безпокойства, белязаните точки върху картата на тази война.
Изабел се пресегна към ръцете на възрастната жена. Сега животът им бе изпълнен с толкова много ужаси, но съществуваше и това: приятелство, изковано в огън, което бе доказало, че е по-здраво от стоманата. След толкова години на самота, прекарани в манастири и пансиони, Изабел никога не приемаше за даденост факта, че сега има приятели, хора, за които да се грижи и които са загрижени за нея.
— Добре съм, приятелко.
— А онзи твой хубавец?
— Продължава да взривява гари и влакове. Видях го малко преди десанта в Нормандия. Тогава усетих, че се готви нещо голямо. Знам, че той активно участва. Тревожа се…
Изабел чу далечното ръмжене на двигател. Обърна се към мадам.
— Очакваш ли някого?
— Никой не идва до тук с кола.
Летците също бяха чули шума. Прекратиха разговорите. Смит вдигна глава. Фоули извади ножа от колана.
Козите отвън заврещяха. Една сянка се мярна покрай прозореца.
Преди Изабел да успее да изкрещи предупредително, вратата се разтвори с трясък и в стаята нахлуха неколцина есесовци.
— Вдигнете ръце над главите!
Някой удари силно Изабел по тила с приклада на пушката. Тя изохка и политна напред.
Краката ѝ се подкосиха и тя се свлече, удряйки глава в каменния под.
— Арестувани сте! — беше последното, което чу, преди да изгуби съзнание.
Глава 33
Когато Изабел се свести, китките и глезените ѝ бяха завързани за дървен стол; въжетата се впиваха в плътта ѝ толкова стегнато, че не можеше да помръдне. Пръстите ѝ бяха вкочанени. От тавана над нея висеше гола крушка, хвърляйки конусовиден сноп светлина в тъмнината. В стаята миришеше на плесен, урина и влага от водата, процеждаща се между пукнатините в каменните стени.
Някъде пред нея пламна кибритена клечка.
Тя чу драсването, усети миризмата на сяра и се опита да повдигне глава, но от движението я прониза толкова остра болка, че неволно изохка.
— Gut[87] — рече някой. — Боли.
Гестапо.
Той издърпа стола от мрака и седна с лице към нея.
— Болка — просто каза. — Или без болка. Изборът е твой.
— В такъв случай без болка.
Той я удари силно. Устата ѝ се напълни с кръв, с остър и метален вкус. Усети как потича по брадичката ѝ.