През февруари 1945 г. снегът покри труповете пред новопостроения крематориум на лагера. Зловонен черен дим се извиваше от комините.
Изабел стоеше, треперейки в строя на сутрешната appell — проверка. Беше такъв студ, че дробовете се стягаха от болка, миглите замръзваха, а пръстите на краката изгаряха.
Тя чакаше проверката да свърши, но не се чуваше изсвирване.
Снегът продължаваше да вали. В затворническите редици някои жени започнаха да кашлят. Друга жена падна и се свлече по лице в кишавия кален сняг и не можаха да я вдигнат. Студен хапещ вятър брулеше лагера.
Накрая един офицер от СС, възседнал кон, мина покрай жените, оглеждайки ги една по една. Пронизващият му поглед отбелязваше всичко — остриганите коси, ухапванията от бълхи, посинелите върхове на измръзналите пръсти, знаците, идентифициращи ги като еврейки, хомосексуални или политически затворнички. В далечината падаха бомби, експлозиите отекваха като далечни гръмотевици.
Когато офицерът посочеше някоя жена, незабавно я изваждаха от строя.
Той посочи Изабел и тя бе грубо издърпана от редицата.
Отрядът от есесовци заобиколи избраните жени и ги застави да се подредят в колона по двама. Изсвири свирка.
— Schnell! Eins! Zwei! Drei![90]
Изабел маршируваше напред, с отмалели от студ и болка крака, с изгарящи дробове. Мишлин крачеше до нея.
Бяха извървели километър и половина или приблизително толкова извън портите, когато един камион избоботи покрай тях с каросерия, накамарена с голи трупове.
Мишлин се препъна и политна напред. Изабел се протегна и задържа приятелката си да не падне.
Продължиха да маршируват.
Накрая стигнаха до заснежено поле, потънало в мъгла.
Германците отново разделиха жените. Изабел бе издърпана от Мишлин и набутана в група с други Nacht und Nebel[91] политически затворнички.
Германците ги блъскаха, крещяха и сочеха, докато Изабел накрая разбра.
Жената до нея изкрещя, когато видя за какво са били избрани. За човешки впряг.
— Недей — предупреди я Изабел точно когато палката удари жената толкова силно, че тя се просна на земята.
Изабел стоеше вцепенена като впрегатно муле, докато нацистите премятаха през раменете ѝ грубите кожени ремъци на впряга и ги пристягаха на кръста ѝ. Тя беше впрегната с единайсет други жени, лакът до лакът. Зад тях бе завързано стоманено колело с големината на автомобил.
Изабел се опита да направи крачка, но не можа.
Камшикът изплющя върху гърба ѝ и кожата ѝ пламна. Тя се вкопчи в ремъците и отново опита. Помръдна с една крачка. Те бяха изтощени. Нямаха сили и краката им замръзваха върху заснежената земя, но трябваше да се движат или камшиците щяха да заплющят. Изабел се наклони напред, напъна се да помръдне, за да накара колелото да се завърти. Ремъците се впиха в гърдите ѝ. Една от жените се препъна и падна; другите продължиха да теглят. Коженият впряг скърцаше и колелото се въртеше.
Те теглеха, теглеха, теглеха, отъпквайки път през покритата със сняг земя зад тях. Другите жени разчистваха пътя с лопати и ръчни колички.
През това време пазачите седяха на групи, събрани край огньовете, разговаряха и се смееха.
Крачка.
Крачка.
Крачка.
Изабел не можеше да мисли за нищо друго. Нито за студа, нито за глада или жаждата, нито за ухапванията от бълхите и въшките, покриващи тялото ѝ. Нито за истинския живот. Това беше най-лошото от всичко. То можеше да я накара да пропусне крачка, да привлече вниманието към себе си, да я ударят или набият с камшик, или по-лошо.
Крачка.
Мисли само за движението.
Кракът ѝ изневери. Рухна в снега. Жената до нея ѝ протегна ръка. Изабел сграбчи треперещата посиняла ръка, стисна я с вкочанените си пръсти и с мъка се изправи. Стисна зъби, сетне направи още една мъчителна крачка. После още една.
Както всяка сутрин, сирената зави за проверката в три и половина през нощта. Също като останалите девет жени в помещението, Изабел спеше с всички дрехи, които имаше — хлопащите обувки и бельо; торбестата раирана дреха, върху чийто ръкав бе пришито парче плат с нейния затворнически номер. Но нищо не можеше да я стопли. Опитваше се да окуражава останалите затворнички да бъдат силни, но самата тя беше слаба. Зимата беше ужасна; всички те измираха, някои бързо от тиф или от жестокостите на надзирателите, а други бавно от глад и студ, но всички умираха.
От няколко седмици Изабел имаше треска, но температурата ѝ не беше достатъчно висока, за да я изпратят в лечебницата, а през последната седмица я пребиха толкова зле, че загуби съзнание на работа — а след това я биха, докато не се строполи на земята. Тялото ѝ, което не тежеше повече от трийсет и шест килограма, гъмжеше от въшки и бе покрито с незараснали рани.
91
„Нощ и мъгла“ (нем.) — директива на Хитлер от 1941 г., разрешаваща арестуване на противници на нацизма от всички територии, окупирани от германците. — Б. пр.